Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Чарлс Дарвин, втора част

| обновено на 23.05.18 в 13:09

Бащата на Дарвин, след като разбира, че синът му не става за лекар, решава да го направи човек по друг начин и го праща да учи за свещеник в Крист колидж, Кеймбридж. Макар да е поизостанал с гръцкия и трябва да навакса, Дарвин приема с удоволствие. Първо, той все още няма колебания относно религията и второ - знае, че свещениците имат много свободно време и мнозина от тях са любители-натуралисти. Така че представата как става селски свещеник в прелестната британска провинция и по цял ден изучава треви и бръмбари му звучи като обещание за рая. 

В Кеймбридж младежът изкарва около три години. През това време продължава да не се интересува много от науките, а набляга пак на езда, стрелба и лов. Един негов братовчед го запалва по ентомологията и той започва, вече много по-целенасочено, да колекционира бръмбари. Че е истински луд по тях говори не само историята за това как се отказва от любовта с Фани Оуен, но и една случка за друг вид сблъсък с истинската страст, която по-късно описва сам. „Веднъж, като отчупих парче кора от едно дърво, намерих под него два много редки бръмбара и хванах по един във всяка ръка. В този момент обаче видях трети от някакъв съвсем нов род, който не бих могъл да изпусна в никакъв случай, така че пъхнах бръмбара от дясната ръка в устата си. Уви, той изпусна много гадна течност, която изгори езика ми и трябваше да го изплюя, затова го загубих, а загубих и третия, защото не можах да го хвана.” Този път обаче интересът на Дарвин има повече връзка с науката. Той чете книги по ентомология и дори има личен принос в тази наука, като открива няколко нови, неописани дотогава буболечки, информацията за които е публикувана в книгата на Джеймс Стивънс „Илюстрации от британската ентомология”. По това време се сприятелява и с известния ботаник, професор Джон Хенслоу, както и с други натуралисти, които се въртят в неговия приятелски кръг - но именно приятелството с Хенслоу има огромно значение за бъдещето на Дарвин и темата за еволюцията.

Байрън, Естественият отбор

Трите години в Кеймбридж Дарвин прекарва, отдаден на наслади, като типичен „млад джентълмен” от епохата. Наскоро открити документи в архивите на колежа показват, че той наема най-добрия апартамент, харчи много повече пари за обувки и дрехи, отколкото за книги, а подвизите му, свързани с алкохол и пушене, са прословути. В един момент дори негови приятели му рисуват шеговит герб, на който са изобразени „неща за пиене и пушене”. Въпреки веселбите, през 1831 година Чарлс Дарвин все пак трябва да си вземе изпитите за бакалавърска степен и той заляга сериозно над книгите по теология, класическа литература, математика и физика. Завършва десети по успех от 178 оцелели на изпитите - което си е огромно постижение за човек с толкова бръмбари в главата. 

Дарвин остава още поне 6 месеца в Кеймбридж, като през това време чете и някои от книгите, които определят живота му по-нататък. Вече познава и харесва стила на Уйлям Пейл, чиято книга „Доказателствата на християнството” чете преди изпитите. Сега обаче подхваща и неговата „Естествена теология”, в която Пейл привежда теологически аргументи, за да обясни естеството на природата и излага схващането за адаптацията на организмите като въздействие на бога посредством законите на природата. Дарвин чете също новата книга на Уйлям Хершел, която се занимава с въпроса за висшата цел на естествената философия. Вдъхновява се много и от разказа на Александър фон Хумболт за пътешествието му до Тенерифе. Дори планира да повтори тази експедиция, за да изучава естествената история в тропиците, така че тръгва на курс по скучната доскоро геология при Адам Седжуик. Изведнъж геологията се оказва интересна и Дарвин се включва в кратка обиколка за картографиране на Северен Уелс. Когато се връща в къщи обаче, намира писмо от приятеля си, професор Хенслоу. Той му предлага да тръгне на експедиция с кораба „Бийгъл”, който заминава след четири седмици. Предвижда се експедицията да продължи около две години и нейната основна цел е да се картографира брега на Южна Америка.

Често срещана - а може би дори съзнателно прокарвана - заблуда е, че Чарлс Дарвин заминава с кораба „Бийгъл” като „натуралист”. Нищо подобно, той няма никакво специално образование и в науката за природата е пълен лаик, какъвто, впрочем, си остава до края на живота. Пък и задачата на експедицията е друга. Така че Дарвин всъщност тръгва по море като „джентълмен за компания на капитана”. Това означава, че той не е част от екипажа, поема сам разходите за пътуването си, задължението му е просто да се размотава наоколо и да се занимава с онова, което на самия него му е интересно, но от време на време да забавлява с умни и изтънчени разговори капитан Фицрой, който иначе би се отегчил до смърт в компанията на неуките и груби моряци. Сър Робърт Дарвин, който трябва да плати за пътешествието на сина си, отначало се противопоставя на идеята той да пропилее по моретата още две години от живота си, но деверът му Джошуа Уеджууд го склонява и в крайна сметка той дава съгласие. Дарвин е истински развълнуван от възможността да се докосне до чудесата на тайнствената Южна Америка, за която толкова е чел и чувал. Той със сигурност има идеята да изучава колкото може за каквото може от света по време на пътуването и доказателство е фактът, че предварително предприема стъпки, за да запази контрола върху колекцията, която ще събере в бъдеще. И наистина, пътуването на „Бийгъл” продължава не две, а пет години, превръща се в истинско околосветско пътешествие, но докато екипажът изпълнява своите хидро и картографски задачи, джентълменът Чарлс Дарвин събира растителни и животински видове, фосили от различни геоложки епохи, води дневник със стриктни бележки и теоретични разсъждения, които изпраща с писма в Кеймбридж и копия до вкъщи. Въпреки че през цялото пътуване страда от силни пристъпи на морска болест, той събира огромно количество природни образци. Разбира се, няма време, а и способности да ги обработи и сам да направи съответните изводи. Макар да има познания по геология, ентомология и морските безгръбначни, за които по-рано пише книга, останалите екземпляри от растителния и животинския свят Дарвин предоставя за проучване на специалисти в съответната сфера.


По време на пътуването с кораба „Бийгъл”, Чарлс Дарвин събира находки, които са вълнуващи за научната общност в Европа и му създават име в научните среди, далеч преди да е свършила експедицията. Редица негови наблюдения, като се започва още от островите Зелени нос например, сякаш потвърждават идеите на „униформизма”. Според този геоложки принцип процесите, които са ставали в миналото, продължават да се случват и днес. През XIX век тъй наречените „униформисти” са в тежък спор с „катастрофистите”, които казват, че каквото е ставало някога на Земята е ставало, сега нещата са други. Основният предмет на спора всъщност е Библията и униформизмът е силно оспорван, защото сее съмнение в нейната истинност. После, през 20 век, се оказва, че нещата не са нито толкова черни, нито толкова бели, а и двата принципа имат своето въздействие, но това е после. 

Засега Дарвин застава в редиците на „униформистите”, като фактически подкрепя своя приятел Чарлс Лайъл, далеч преди да се запознае с него. В Патагония пък Дарвин намира вкаменелости на гигантско млекопитаещо, което определя като мегатерий – малко известно животно с костна броня, нещо като гигантски екземпляр на съвременен броненосец. Онова, което най-много впечатлява в находката обаче, е фактът, че останките на мегатерия са открити в съвременни геологически пластове, което говори за скорошно изчезване, при това без следа от катастрофа или рязка климатична промяна. По време на пътуването Дарвин прави също ред наблюдения върху хора и човешки общества. В Бразилия той е дълбоко възмутен от робството и става убеден аболационист, каквито, впрочем, са и неговите преки предци. На Огнена земя Дарвин попада в друг казус. На кораба „Бийгъл” пътуват трима души от местните, които преди това са отведени в Англия, обучени в цивилизованото общество и сега се връщат като мисионери сред своите съплеменници, според Дарвин - „жалки и деградирали диваци”. Той пише също, че спрямо сънародниците си тези тримата са „като питомните животни спрямо дивите”. Дарвин обаче отдава всичко не на расовата непълноценност, което е традиционна и доста разпространена идея по негово време, а на културните различия. Този негов извод се проваля тотално година по-късно, когато единият от мисионерите, Джейми Батън, захвърля любовта си към цивилизацията, взима си местна жена и се връща в дивото си състояние, като не иска да чуе повече за Англия. 

Най-известни от цялата експедиция и досега са наблюденията, които Дарвин прави на Галапагос. На различните острови от архипелага той взима образци от птицата присмехулник, всяка от които се отличава не само от същата птица в Чили, но и от същите птици на всеки съседен остров. По-късно това се сочи като едно от доказателствата за еволюционната теория, макар че никой всъщност не може разумно да обясни защо. В края на краищата, разликата във формата и големината на клюна или някои отлики в черепите може би правят въпросната птица малко по-различна или дори водят до появата може би на нови видове присмехулници, но в никакъв случай не и до появата на нова птица, да не говорим пък за появата на някакъв нов животински вид изобщо.

Клаус Бадел, Божия благословия




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Мария Астаджова с първа изложба в Пловдив

Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..

обновено на 27.11.24 в 13:51

Красимир Димовски представя "Тезеят в своя лабиринт"

Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café.  Романът  излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..

публикувано на 27.11.24 в 06:46

Ваня Итинова с изложба в галерия "Аспект"

Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..

публикувано на 27.11.24 в 06:41

Адела Пеева със специален "Златен ритон"

Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..

публикувано на 26.11.24 в 11:04

„Послание за небесност“ на Росен Кръстев във „Възраждане“

Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..

публикувано на 26.11.24 в 06:22