Александър Секулов представя "Малката светица и портокалите"

Премиера на второто преработено издание на книгата „Малката светица и портокалите“ от Александър Секулов ще се състои довечера в книжарница „Хермес“ Централ. 

Издателите от "Хермес" определят книгата като колекционерска и за ценители. 

Според автора книгата е като колония на оживели метафори, които съжителстват щастливо в своята утопично-нежна комуна.

Първото издание на романа „Малката светица и портокалите. История на изчезването” е през 2009 година. Второто колекционерско издание ще бъде представено довечера от автора. 

Александър Секулов е писател, поет и журналист. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“. Драматург е на Драматичен театър - Пловдив, носител на награда „Аскеер“ за пиесата „Няма ток за електрическия стол“. Той е носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“. 

Александър Секулов е превеждан на английски, немски, френски, сръбски, македонски  и унгарски.

Ето и част от отзивите за романа:

Най-забележителната българска книга, която се е появявала в последните години.  

                                    в. „Труд“

...от онези автори чародейци, които знаят мястото на всяка думичка във Вселената и създават нови светове, в които животът няма друг избор, освен да подражава на изкуството. И хубавите истории. Отдавна не съм попадала на толкова широко скроен български писател... 

                                         Таня Петрова

Проза от нов тип, без аналог в българската литература, която първо изненадва, после заинтригува и накрая безапелационно завладява.

                                            „Програмата“

Из „Малката светица и портокалите“ 

Тъмното тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко - истински съкровища. Понякога тъмната вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях.