Краткосрочно успокояване на духовете, което не решава проблем, нарече подписания договор за името на Македония геополитическият анализатор проф. д-р Марин Русев.
За мене като българин и човек, който живее в държава с много дълга политическа традиция, най-важното е, че на практика спорът се решава без България. Сключеното споразумение има доста конюнктурен характер и скоро ще покаже своята неефективност, дори да бъде ратифицирано от двете страни.
Като причина за това, че то няма да създаде трайна основа за успокояване на политическите страсти в най-конфликтното ядро на Балканите, проф. Русев посочи, че то се катализира от исторически изчерпали се мотиви. Затова то е и между Гърция и Македония.
Много по-прагматични последици би имало едно прагматично споразумение с всички съседни страни. Съвсем спокойно можем да определим, че две от тях могат да предявят също исторически претенции. Една Сърбия може лесно да си спомни, че в определен момент от нейната история, Скопие е столица на сръбската държавност. В България пък ние много добре знаем, че няма нужда да се доказва нищо повече от това, че Василий Втори е наречен в историята „българоубиец“, а не „македоноубиец“. Това е двоен стандарт, в който България услужливо мълчи. Усилията на българския политически елит да се представя като миротворец в балканската ситуация няма как да скрият факта, че България е практически елиминирана от този процес.
България е класически пример за това, как нейният политически елит воюва за важни на пръв поглед политически и цивилизационни ценности, но няма как да се скрие истината, че това става на ръба на опасността това да е в ущърб на националния ни интерес.
Много по-прагматична за трайно туширане на балканското напрежение е според мен, позиция, в която думата имат не само Гърция, но и България, и Албания, и дори Косово. Повече от ясно е, че в съвременна Македония, както и да се нарича тя, населението, което се нарича „албанско“, е една трета от общото население на Македония и цифрата расте с впечатляващи темпове.
Всичко това дава основания да се предполага, че Македония не е стабилен политически субект. Смешно малката държавна традиция на тази страна ще я поддържа по-скоро като обект на балканската и особено – на европейската политика.
В страната няма вътрешен консенсус и не очаквам някаква дългосрочност, обективност и дори признателност от страна на Македония към съседните страни и особено – към България. Там само временно са се скрили тези, които непрекъснато рушаха паметниците ни. Но те са си там, където трябва и само чакат подходящия момент, нещата да се обърнат.
Европа е щастлива, че България мълчи. Тя е щастлива, че Гърция леко преглъща мъката си, че това хиляди години е било гръцко пространство. Няма да е далеч времето, когато Европа ще „чупи пръсти“ отново и ще се чуди как да решава поредния проблем на Балканите, свързан с албанската етническа инвазия.
Чуйте повече от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд / Сняг
Дъжд
Мокър сняг