Започват Горещниците

Дните 15, 16 и 17 юли са познати в народната митология като Горещниците. Те имат езически произход и са свързани с култа към огъня.  

Според народната традиция в продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. 

Тези три дни се считат и за най-горещите през годината. Смята се, че човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. 

Всъщност празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила. 

Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци , тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръм и светкавици. В Северна България дните са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя. 

Хората са вярвали, отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. По време на Горещниците не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината. В противен случай природата щяла да си отмъсти, като изпепели земята. 

На 17-ти юли освен краят на Горещниците се чества и деня на Света Марина. Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, покровителка на градушките и пазителка на змиите. 

Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила. 

В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от това, което е то при Горещниците. 

На 28, 29 и 30 юли пък се отбелязват астрономическите горещници.