България има още доста работа по адаптацията към климатичните промени, но все пак последните 5 години се опитваме да наваксаме това изоставане. Колкото и да не сме страна за пример, поне амбициозно действаме, за да решим този проблем, каза в интервю за Радио Пловдив Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа.
Ключов фактор за страната ни е, че най-накрая имаме на финален етап Национална стратегия за адаптация с измененията на климата, защото в ЕС тя е изготвена още през 2011 г. Ние сме последната страна в ЕС, която няма такава стратегия, и се надяваме до края на годината да бъде приета, подчерта екологът.
Стратегията е важна, защото е много обширен доклад - над 800 страници, който обхваща 11-те сектора на нашата икономика.
Тя включва стъпки какво ежедневно всички ние трябва да предприемем, за да намалим негативните последици в промените на климата - пожари, суши и др. Този документ е изработен от Световната банка в сътрудничество с редица експерти и предлага редица тънки решения, които всички да вземем, за да се адаптираме успешно, обясни Георги Стефанов.
Според него най-характерният пример е със земеделието - например при прогнози за дъждовно лято какво да направят зърнопроизводителите, които трябва да жънат, но не могат заради валежите. С предварителната реакция могат да се минимизират щетите и разходите. Друга е ситуацията при горите - там основното е да се анализира кои видове биха оцелели успешно при дългосрочна прогноза, за да не загубим големи масиви при пожари или суши. Има разписани действия и при градска среда, обясни екологът.
Не бива да забравяме, че Балканският полуостров ще бъде един от най-засегнатите региони, което ни прави да бъдем активни, каза Георги Стефанов. Страните около екватора и на север не усещат толкова много климатичните промени, макар че тази година жегите там ги изненадаха. Точно в страните от Балканите усещат много силно промените в климата - много топла зима и дъждовно двумесечно лято, екстремни жеги и студове през пролетта и т. н.
Голямото предизвикателство в тази област е как допусканията на учените да се видоизменят в конкретна политика. Това означава политиците да чуят не само учените, а и гражданите. Лошото е, че политиците гледат много краткосрочно и най-често го отлагат във времето, каза Георги Стефанов.
Той препоръча всички граждани да се информираме и да правим дребни стъпки като повече ходене пеша, смяна на двигателите на автомобилите и т. н.
Цялото интервю с Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа е в прикачения файл.
Бурята в чаша вода, започнала с данни за мащабен купен вот на извънредните избори за съветници в Пазарджик и лошия резултат за ГЕРБ, е на път да приключи с относително малка изкупителна жертва - оставката на шефа на Областната дирекция на МВР в Пазарджик. Предстои да се види дали ще има преформатиране на изпълнителната власт, анонсирано от лидера на..
Днешното правителство на Северна Македония и всички предишни правителства съществуват заради една основна цел - да провеждат антибългарска политика. Това коментира доц. Спас Ташев, съпредседател на Сдружение потомци на бежанци и преселници от РСМ. Коментарът му е по повод все така продължаващата неотстъпчивост за включването на..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ наш гост е адвокат Станислав Станев – юрист с дългогодишен опит и активна обществена позиция. И още - габровец по рождение, пловдивчанин по избор и човек с разнообразни интереси. Той е доктор по международно право, с дълбок интерес към историята и живота на българите извън пределите на страната. Като..
Няма да има разпад на сегашното управляващо мнозинство, няма и да има предсрочни избори, но вероятно ще има преформатиране на правителството. Ако има извънреден вот той ще или напролет, или през есента, когато са президентските избори. Това коментира политологът и университетски преподавател доцент Иво Инждов след резултатите от частичните..
В Пловдив се провежда 101-та среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика. В нея участват общопрактикуващи лекари от 31 държави. Домакини на престижното събитие са Медицинският университет, Сдружението на обучителите и изследователи в България по обща медицина и регионаната колегия на Българския лекарски съюз. Темата на..