България има още доста работа по адаптацията към климатичните промени, но все пак последните 5 години се опитваме да наваксаме това изоставане. Колкото и да не сме страна за пример, поне амбициозно действаме, за да решим този проблем, каза в интервю за Радио Пловдив Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа.
Ключов фактор за страната ни е, че най-накрая имаме на финален етап Национална стратегия за адаптация с измененията на климата, защото в ЕС тя е изготвена още през 2011 г. Ние сме последната страна в ЕС, която няма такава стратегия, и се надяваме до края на годината да бъде приета, подчерта екологът.
Стратегията е важна, защото е много обширен доклад - над 800 страници, който обхваща 11-те сектора на нашата икономика.
Тя включва стъпки какво ежедневно всички ние трябва да предприемем, за да намалим негативните последици в промените на климата - пожари, суши и др. Този документ е изработен от Световната банка в сътрудничество с редица експерти и предлага редица тънки решения, които всички да вземем, за да се адаптираме успешно, обясни Георги Стефанов.
Според него най-характерният пример е със земеделието - например при прогнози за дъждовно лято какво да направят зърнопроизводителите, които трябва да жънат, но не могат заради валежите. С предварителната реакция могат да се минимизират щетите и разходите. Друга е ситуацията при горите - там основното е да се анализира кои видове биха оцелели успешно при дългосрочна прогноза, за да не загубим големи масиви при пожари или суши. Има разписани действия и при градска среда, обясни екологът.
Не бива да забравяме, че Балканският полуостров ще бъде един от най-засегнатите региони, което ни прави да бъдем активни, каза Георги Стефанов. Страните около екватора и на север не усещат толкова много климатичните промени, макар че тази година жегите там ги изненадаха. Точно в страните от Балканите усещат много силно промените в климата - много топла зима и дъждовно двумесечно лято, екстремни жеги и студове през пролетта и т. н.
Голямото предизвикателство в тази област е как допусканията на учените да се видоизменят в конкретна политика. Това означава политиците да чуят не само учените, а и гражданите. Лошото е, че политиците гледат много краткосрочно и най-често го отлагат във времето, каза Георги Стефанов.
Той препоръча всички граждани да се информираме и да правим дребни стъпки като повече ходене пеша, смяна на двигателите на автомобилите и т. н.
Цялото интервю с Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа е в прикачения файл.
Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..
До шест месеца трябва да е готова Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. Това реши в сряда Народното събрание, като натовари със задачата министерствата на социалната политика и финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Какви са тенденциите за..