Асоциацията на индустриалния капитал подкрепи инициативата на "Произведено в България" за измененията, които да се направят в Закона за храните, така че българският потребител да е защитен от т.нар. двоен стандарт.
Ние не търсим нито ограничаване, нито забрани, ние търсим прекратяване на практиката да се лъже българския потребител, и не само българския, в Източна Европа милиони, милиони потребители, каза председателят на сдружението Кънчо Стойчев.
Смисълът на промените, които предлагаме е, първо, всеки един търговец да изисква и да притежава сертификата за това какво точно се състои въпросния продукт, който продава и при наличие на разлика тази разлика да бъде обявена. Не е проблем, че се пестят някои ценни съставки и се предлагат по-евтино, проблем е, че хората биват лъгани. Човек, когато купува трябва да знае какво точно купува и да си направи своя избор. И в тази връзка предлагаме съответните наказания и глоби за този тип подвеждане на потребителя.
Вторият проблем,според Стойчев е в неравнопоставеността между нашите и чуждите производители, защото знаем, че местните производители са много по-сериозно контролирани и те не могат да си позволяват да подменят съставки в продуктите и по този начин безконтролният внос и произвол от страна на големите европейски компании удря по българския производител.
Всяка домакиня знае, аз няма да споменавам един от най-известните перилни препарати в света, едно е, когато го купиш в български магазин, а съвсем друго е, когато просто отидеш до Гърция и абсолютно същата опаковка, същия етикет си купиш, просто единият препарат пере прекрасно, а другият не пере. Да, наистина малко по-евтин е, но това е измама. И както се казва, не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Затова е изключително важна ролята на държавата и нашата държава трябва да охранява и защитава и потребителите, и производителите, без държавност не може.
На въпрос дали такава промяна не трябва да изчака решението на ЕС, който призна проблема, Кънчо Стойчев отговори:
Нашият любим Европейски съюз наистина признава този проблем, но както всички знаем е безкрайно муден и да, проблемът е признат, но от тук нататък ЕС даже да напъне всичките си сили ще отнеме 4 – 5 години. Вече има мултинационални компании, които са по-големи и от Европейски съюз, Европейският съюз не успява да проведе тази битка и да наложи правилата, които са необходими. Затова ако ЕС е инициирал нещо изобщо не значи, че ще се справи и ще го реши.
Затова българската държава трябва да си решава въпросите, ние, българите, трябва да си решаваме въпроса, а пък добре дошло е и ако Европа направи нещо по въпроса.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...