Тази неделя, 30 септември, в съседна Македония ще се проведе референдумът, на който гражданите ще изразят позицията си затова дали договорът между Скопие и Атина за смяна на името на страната на Северна Македония да стане факт. "Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемане на споразумението за името между Република Македония и Гърция" - на този въпрос трябва да отговорят с "да" или "не" македонците.
Той добави, че възниква и една интересна подробност, на която не е обръщано достатъчно внимание. ВМРО – ДПМНЕ беше изразило становище, че ако избирателната активност на референдума е повече от 50%, то тогава те биха подкрепили смяната на името.
Коритаров каза, че е говорил днес със специалисти от Македония, които твърдят, че в избирателните списъци за реферндума има близо 400 000 мъртви души. Спрямо броя население това е цифра, която прави невъзможно формалното осигуряване на избирателна активност. Т.е. ВМРО – ДПМНЕ поставя условие, което знае предварително, че е неизпълнимо.
Георги Коритаров подчерта, че в същото време президентът на Македония Георги Иванов говори емоционално за избора на референдума, и то като внушава доверие у слушателите. Той разгръща политически аргументи против договора между Скопие и Атина и не подписва преспанския договор вече месеци, като използва законова празнина за това. Затова и имам усещането, че тепърва предстои поредна непредсказуема криза в Македония.
Македонците са податливи на внушения, които разпалват страхове. В този смисъл никак не е лесно да се прогнозира резултатът от референдума в Македония, заключи Георги Коритаров.
Цялото интервю с Георги Коритаров може да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност