Демографските тенденции в Европа и в България – тема на анализ, изготвен от експерти по демография с фокус промяна на демографските модели в контекста на миграционен натиск от Африка и Азия. За демографските тенденции в България за период от 25 години и териториалните диспропорции в страната от последните 10 години – доц. д-р Надежда Илиева – ръководител на секция „Икономическа и социална география“ в геофизическия институт при БАН.
До 2030 г. в зависимост от трите сценария на прогнозата – тенденциален, оптимистичен и песимистичен, се очаква населението на България да достигне между 6 млн и 400 хиляди до 6 млн. 600 хиляди. Особеното в изследването е, че тенденциите са проследени в регионален аспект до най-ниското териториално ниво по населени места и там се очаква от картата на България дотогава да изчезнат между 880 и 970 населени места, които ще останат обезлюдени в следващите 12 години.
Друга тенденция е намаляването на гъстотата на населението. За територия, която е под 10 души население на кв. километър, се приема, че това е демографска пустиня. Тези демографски пустини в следващите години ще нарастнат значително, като през 2016 г. заемат 23% от териториите на страната, докато през 2030 г. те ще заемат 60%. Това влияе и върху регионалното развитие, пространственото планиране, инфраструктура, планиране на различни услуги за населението.
Няма как да се развиват тези територии, тъй като последните тенденции в европейските политики са не да се търсят териториите, които са необлагодетелствани, а да се залага на възможностите за тяхното развитие. И когато в една територия няма човешки капитал, то няма потенциал за развитие.
В 20% от населените места у нас през 2030 г. няма да има и население в трудоспособна възраст, подчерта като друга негативна тенденция доц. Илиева.
Чуйте още от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...