Обективна ли е цената на горивата у нас и спреведливи са исканията з анамаляването й? Въпросът е към Димитър иванов енергиен експерт.
По думите му въпросът за цената на горивата е резултат от сложна преценка и едва ли някой би могъл да я направи комплексно, защото нефтът поскъпна през настоящата и края на миналата година значително. Това се вижда в цял свят, но ние трябва да оценим, че нашето недоволство не е от обективни факти, които следват цените на горивата, а от общото състояние – икономическо и социално, на държавата.
Според него проверките на КЗК не дават кой знае какви резултати, за да се убеди обществото, че това е положението, което е реалното.
Тази проверка няма да доведе до нищо, което да бъде успокоително за обществото, защото то е някак си негативно, разгневено и това е нещо, което всичко го знаем и виждаме, а се правим, че не съществува. Общото състояние в държавата е неудовлетворение от това, което се случва всеки ден около нас. Поводите се сменят – дали ще бъде Държавният регистър, който не работи, майките с деца с увреждания, състоянието на инвалидите и т. н. , и т. н. или проблемът с българите в чужбина – това състояние около нас създава чувството на неудовлетвореност и за неправилно развитие. От друга страна правителството непрекъснато казва вие няма да получите по-добро управление от това, което имате с примери – заетост, увеличаване на доходи. Това създава огромно напрежение – това, което ти казват управляващите и това, което ти чувстваш в себе си.
Нашите акцизи са европейски и те вървят по една скала, която е за цяла Европа, събирането на данъците ни е европейско, а доходите ни не са, отбеляза още Иванов.
Това е противоречие, пред което ще бъде изправено и настоящето и всяко следващо българско правителство, което поражда нестабилност в държавата, защото основният проблем, който хората чувстват е не колко е цената на бензина, а колко бензин ти купуваш с доходите си. И като се направи съпоставка с Европа виждате, че е три – четири пъти по-малко.
Въпреки уверенията на управляващите, икономическият растеж е малък, посочи експертът - той е голям в абсолютни числа – казваме 3,5 – 4 икономически растеж, но той трябва да бъде два пъти по-голям, за да се появи това чувство. А ние не можем да го реализираме, защото нямаме инвестиции, нямаме куп неща, които биха могли да го създадат това усещане.
Хората не са доволни, всяка една искра може да запали това недоволство в гняв. Това, което ми направи впечатление от многобройните репортажи от вчера е, че има доста гневни хора излезли. Сега сигурно има 5 или 10, или 15 % от населението, което е доволно от съществуването си, но огромната част не е.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..