Великите европейци - Готфрид Лайбниц, първа част

Не знам дали знаете, но светът, в който живеем, е най-добрият възможен от всички несъвършени светове.

Интересната теория на Лайбниц за нашия свят като най-добрият възможен се съдържа в единственото му философско съчинение, издадено приживе. То е озаглавено „Есета по теодиция”, с подзаглавие: „За божията благост, свободата на човека и началото на злото”. „Теодиция” е латинска дума, която означава „богооправдание”. Схващате ли, човекът Лайбниц оправдава Бога. Във всички по-ранни времена тази греховна проява на нахалство и високомерие щеше да му донесе големи проблеми. Не и в началото на 18 век обаче, когато мислители точно като него вкарват Европа в Просвещението. Някои казват, че тази епоха започва през 1715 година, когато умира кралят-слънце Луи XIV. Но аз предлагам да изтеглим датата по-рано, през 1710, когато се появява дръзката богооправдателна книга на Лайбниц. С това обаче неговите знаменити философски идеи изобщо не се изчерпват. Лайбниц е автор и на теорията за монадите, която излиза след смъртта му в книгата „Монадология” и съдържа невероятни прозрения. В опит да съчетае метафизиката на Аристотел и физиката на Демокрит, Лайбниц твърди, че основа на всички съществуващи явления или феномени са прости субстанции, наречени „монади”. Те са неделими, тоест, нямат части. Както ги описва философът: „Монадите нямат врати или прозорци, през които да влезе или да излезе нещо от тях”. В същото време те имат качества, които ги  различават взаимно, две еднакви монади няма. Да добавим, че са безкраен брой, но не са вечни, а подлежат на унищожение. Концепцията на Лайбниц за монадите е трудна за разбиране, но си струва да се понапънем, защото с нейна помощ той стига до изумителни за 18 век прозрения. Например това, че времето и пространството са относителни, с което далеч изпреварва Айнщайн. Или онова, че пространството е нещо, в което телата съществуват и чрез което си взаимодействат - идея само на крачка от модерното разбиране на гравитацията не като сила в самите тела, както е при Нютон, а като огъване на пространството. Сигурно греша, но поне част от описанието на Лайбниц за монадите ми напомня модерната космологична идея за частиците и античастиците, които се раждат и анихилират взаимно след Големия взрив. Както знаем, частиците по случайност се оказват малко повече от античастиците, така някои от тях остават живи и създават цялата наша любима Вселена.

Изумителните открития на Готфрид Лайбниц обаче не се ограничават само в рамките на философията. Той е очарован от логиката и се занимава с нейните чудати свойства и възможности от тийнейджър, а после цял живот опитва да я съчетае с математиката, за да опише света. С тези опити Лайбниц става баща на модерната математическа логика. Той предлага също идеята да се използва математическа символика за извършване на логически изчисления и пръв формулира поне два важни логически закона - за достатъчното основание и за тъждеството. „Природата на истината е такава, че в нея непременно има тъждество” – пише Лайбниц. Другото важно направление на неговата дейност, с което остава не просто в историята на науката, а в живата наука и дори във всекидневната житейска практика на нашето време, са изключителните приноси на Лайбниц в математиката. Ще го кажа направо и няма много да обяснявам, защото нищо не разбирам от тази материя. Паралелно с Нютон и сякаш малко по-задълбочено от него, ако съдим по факта, че светът отдавна предпочита именно подходът на Лайбниц, той измисля онова, което днес се нарича „висша математика” - или поне големи части от него. Лайбниц създава диференциалното и интегралното смятане, като въвежда не само буквените означения, които продължаваме да ползваме, но и основните термини – диференциал, диференциално уравнение, диференциално изчисление, функция, променлива, постоянна, абсциса, ордината, алгебрически и трансцендентни криви, дори алгоритъм. Не се учудвайте, ако имате компютър, знаете, че изчисленията му се основават именно на алгоритми, свързани с двоичната математическа система – нула и единица. Не знам дали знаете обаче, че точно Готфрид Лайбниц е автор на модерното описание на тази система. Във философски план той разглежда единицата като всичко, тоест, Бог, а нулата като нищо, което в материалния свят означава – липса на нещо, каквото и да било. Лайбниц разсъждава подробно по тази тема в книгата си „Обяснение на двоичната аритметика”, появила се на бял свят през далечната 1703 година. Да, още преди цели 315 лета, вдъхновен от „Дао дъ Дзин”, прочутата китайска „Книга на промените”, Готфрид Лайбниц официално става прародител на програмирането и информационните теории.

Всъщност обаче идеята и разбирането на Лайбниц за двоичната система и нейните възможности са още по-ранни. През 1679, когато е на 33, той описва наблюдението си, че ако се запишат едно под друго определени групи двоични числа, то нулите и единиците във вертикалните колони ще се повтарят периодично. Това го навежда на мисълта, че на този свят има съвършено различни закони на математиката от вече известните. На всичкото отгоре, умът му е така широко скроен и талантите му така огромни, та разбира, че нулите и единиците могат да станат основа за изграждането на механично устройство, което да прави изчисления ако не като днешните, то поне като вчерашните компютри. И се захваща да го изработи. Не се шегувам, от него са останали чертежи, в които дори е предвидено използването на нещо като перфокарта. Работата не става обаче - просто защото технологичните възможности на времето не позволяват да стане. Все пак Лайбниц изработва доста напреднала сметачна машина, воден от идеята, че е „недостойно за учени хора да губят време за робска работа, която би могла да се прехвърли на когото и да било, ако се използваха такива машини”. Неговият калкулатор е значително по-усъвършенстван от онзи на Паскал и позволява да се извършват не само простите действия събиране и изваждане, но също умножение и деление, при това на огромни числа. Той представя машината си пред Кралското научно дружество в Лондон, но нещо с нея все не е както трябва, въпреки че Лайбниц наема майстор механик, дава му чертежите си, постоянно наглежда работата и усъвършенства механизма. Това продължава практически до края на живота му. Смята се, че за красивата машина, която сега може да се види в Националната библиотека на Долна Саксония в Хановер, той е похарчил над един милион долара днешни пари. Но и тези важни приноси далеч не покриват всичко, свързано с изумителната активност и научни приноси на Готфрид Лайбниц. Предстои ни да надникнем още по-дълбоко в безкрайните му плодотворни идеи, които обогатяват науки като физика, история, естетика, лингвистика, биология, психология, юриспруденция. Как успява да свърши всичко това за краткия си 70-годишен живот ли? Ами просто има наистина изумителен ум и способност да работи много, навсякъде и по всяко време - без да се глези и да чака да го споходи някакво си вдъхновение.