Великите европейци - Готфрид Лайбниц, трета част

Като дете немският енциклопедичен гений Готфрид Лайбниц учи в училището на Свети Тома в Лайпциг. 

На 18 той става бакалавър по право, а на 19 – доктор по философия. Университетските власти в Лайпциг обаче не му разрешават да защити докторантура и по правото. Защо? Едната версия гласи, че е заради младата му възраст. Другата, че жената на ректора се противопоставя. Ако е така, само можем да гадаем мотивите ѝ. Нищо чудно обаче те да имат общо с библейската история за жената на фараона, която опитва да прелъсти младия Йосиф, а отказът му я вбесява. Тя го наказва, като лъже мъжа си, че Йосиф иска да я прелъсти - и фараонът го хвърля в затвора. Просто искам да кажа, че Готфрид Лайбниц, колкото и да е зает с научни дела, винаги намира време да бъде галантен и с жените. Да, той никога не се жени, защото първо няма време, а после, както сам твърди след един развален годеж, когато е над 50 – вече е изпуснал момента. Но винаги има топли отношения с различни висши аристократки, придворни и други издигнати светски дами, навсякъде, където пребивава. 

Райнкен, Циклопите 

Лайбниц решава проблема с докторантурата по право, като се маха от родния Лайпциг, където никога вече не стъпва, и на 20 защитава дисертация в Алдорф, край Нюрнберг. Там му предлага академичен ангажимент, но той отказва, а в автобиографията си обяснява: „Мислите ми бяха обърнати в съвършено различна посока”. В каква посока точно, трудно е да се каже, но пътят му започва с известно мошеничество. Лайбниц намира книги по алхимия, вади неясни и тъмни пасажи от тях, заплита ги в нещо като алхимични записки и, макар нищо да не разбира от тази материя, представя се с тях пред влиятелното Общество на Розенкройцерите в Нюрнберг. Те го приемат с отворени обятия, правят го адепт и го назначават за секретар срещу добро годишно заплащане. 

Лайбниц води протоколите на Обществото, помага в разни алхимически опити, описва резултатите, рови се в редки книги и прави извадки от тях, така че членовете на обществото го търсят за справки, въобще, оказва се полезен човек. След много години той, вече известен учен, пише за своята псевдонаучна деятелност: „Не се разкайвам за това. И по-късно аз, не толкова по собствено влечение, колкото по желание на различни монарси, неведнъж съм правил алхимически опити. Моята любознателност не намаля, но аз я сдържах в разумни граници. А колко хора се спънаха по този път, точно когато смятаха, че плуват с попътен вятър!” Най-добрият алхимичен опит, който реализира Лайбниц в Нюрнберг обаче е сближаването му с Йохан Кристиан фон Бойнебург. Той е влиятелна фигура в обществото на розенкрайцерите, дипломат и пръв министър на Електора на Майнц, временно изпаднал в немилост. Бойнбург назначава Лайбниц за свой личен секретар, а скоро след това си връща високия пост в двора и го представя на началството. 

Лайбниц посвещава на Електора едно правно есе, а той пък го назначава в Апелативния съд и му поръчва да участва в текущата модернизация на законодателната система в Майнц. Лайбниц не се скъсва от работа, така че има време да пътува, да се занимава с какво ли не, да се запознава с кого ли не и името му става все по-известно в обществените и научни кръгове – първо на Германия, а после и на цяла Европа. 

Райнкен, Циклопите, 6.03 

Докато е в Майнц, Лайбниц се набърква и в дипломацията. Той пише едно есе, с което обосновава необходимостта немски принц да заеме овакантения полски престол. Това не става, но нищо. Лайбниц замисля брилянтен ход, който да даде въздух за малките и разпокъсани немски държави, постоянно заплашвани от най-силната страна тогава в Европа – абсолютистка Франция на Луи 14, а също и да удари по могъществото на Турската империя. 

Идеята му е да отиде в Париж, да говори с краля и да го убеди да организира експедиция в Египет, което е и подходящ плацдарм за завладяване на холандските Източни Индии, основните колониални територии на все по-силната Холандия. Електорът на Майнц го подкрепя, Франция проявява интерес към идеята и кани Лайбниц в Париж на разговори, но той тъкмо отива и нещата се провалят отново. Годината е 1672, когато избухва продължилата 6 години френско-холандска война. В Париж обаче Лайбниц не стои със скръстени ръце. Той на бърза ръка се запознава и сближава с редица водещи умове на епохата. Сред тях е Кристиан Хюйгенс, холандец, но шеф на Френската академия на науките, независимо от войната между двете страни. Хюйгенс прави на Лайбниц програма, за да изучи той огромната част от липсващата му математика и така много скоро да се превърне в един от водещите математически гении изобщо. Освен всичко друго, там Лайбниц продължава работа и по своята знаменита сметачна машина. Скоро дори му се отдава случай да я представи публично и то не къде да е, а пред Кралското научно общество в Лондон, където, след смъртта на покровителя му Бойнебург, сам Електорът на Майнц го изпраща с държавна мисия. 

В английската столица Лайбниц прави същото, каквото и във френската – запознава се с най-големите умове на епохата,  включително с Нютон, завързва връзки, които поддържа цял живот, най-вече чрез обширната кореспонденция, която води. Идват лоши новини обаче – Електорът на Майнц също умира, мисията е прекратена и Лайбниц започва да се чуди какво да прави. Той се надява на подходяща работа в Париж или на покана от Хабсбургския кралски двор, но нищо такова не става и тогава прибягва до резервния вариант. Още през 1671 Ернст Август, херцог на Брауншвайг-Люнебург го кани за таен съветник в Хановер. Отначало Лайбниц отказва, но деликатно, не къса връзката, а продължава да си пише с херцога. В края на краищата, като не се появява нещо по-значимо, през 1767 приема това и остава на служба в херцогството до края на живота си през 1716.

Райнкен, Соната 

Преди да стигне Хановер, Лайбниц минава през Хага, където среща откривателя на микроорганизмите Льовенхук и води дълги разговори с философа Барух или Бенедикт Спиноза. Макар да е на доста централно място на континента, Хановер е малък град с едва 10 000 души население и не е особено влиятелен в сферата на духа и мисълта. За сметка на това обаче започват годините, когато Хановерската династия придобива все по-голямо значение в европейската политика и Лайбниц е част от процеса. 

През 1692 херцозите на Брауншвайг стават наследствени курфюрсти на Свещената Римска империя, тоест, постоянни членове на онази колегия, която избира императора. През 1701 година пък херцогиня София от Хановер и нейните наследници са официално обявени за наследници на британската корона. Тя е внучка на британския крал Якоб I, а през 1714, след смъртта на действащата кралица Анна, синът ѝ, Георг Лудвиг, става крал  под името Джордж I. Факт е, че по принцип има по-близки по кръв наследници на престола, но католици, а законът забранява те да стават крале. Та в този малък, но влиятелен двор на Хановер, Готфрид Лайбниц прекарва следващите 50 години от живота си като политически, технически, икономически и правен съветник, историк, библиотекар, придворен учен и каквото се сетите още. 

Освен с херцога, той е много близък с херцогиня София, с дъщеря ѝ, София-Шарлота, кралица на Прусия и с принцеса Каролине от Бранденбург-Ансбах, която пък после е съпруга на британския крал Джордж II. Една от основните задачи, които херцогът на Хановер поставя на Лайбниц, е да издири документи и да състави родословното дърво на фамилията. За целта Лайбниц разполага с достатъчно средства, обикаля цяла Европа, рови се из библиотеки, среща интересни и влиятелни хора. Когато старият херцог умира обаче, синът му не е особено доволен от факта, че дългите изследвания още не са довели до очаквания резултат. Макар да не уволнява Лайбниц, младият Георг Лудвиг започва да го пренебрегва, а когато поема британската корона, дори не го взема като част от свитата си в Лондон. Обяснява го, разбира се, не с лично отношение, а с политическото неудобство, което би предизвикала появата му, след като англичаните го обвиняват, че е откраднал от Нютон идеите за онова, което днес наричаме Висша математика – принципите и формулите на интегралното и диференциалното смятане. 

И така, до края на живота си Готфрид Лайбниц продължава да се занимава спокойно с многобройните си научни дела, но е изтикан в периферията на активната европейска политика. Когато умира през 1716 година, вече малцина го помнят. В последния път го изпраща само личният му секретар, гробът на гения дори остава ненадписан близо 50 години, а след това на него се появяват само две думи на латински – „Осса Лайбници”, тоест, „костите на Лайбниц”.

Райнкен, Фуга