"Зелени Балкани" 30 години се борят за българската природа

Ако трябва да определим прилагателно, думата „партньорство“ във взаимоотношенията на „Зелени Балкани“ с държавните институции, не е много точна. Тя е пожелателна, защото много по-добра е думата „коректив“. В качеството си на коректив сме израстнали много повече и сме добили опит. Да го кажа направо, водили сме войни с различни лобита, които са управлявали различни държавни институции или са били под тяхната неформална власт. Това подчерта основателят на „Зелени Балкани“ Христо Николов.

Това не е обаче добре за каузата на българската природа. Ако действително имахме реално партньорство с българските институции,  много по-лесно щяхме да постигнем общите си цели. А нашите цели са общи с интересите на държавата и би трябвало както е по Закон, тя да е първостепеннен отговорник за състоянието на ългарската природа. В този хаос обаче вече 30 годинислед началото на Прехода ние нямаме  достатъчно качествено и добре изградено гражданско общество, което  да бъде коректив.

Трябва да кажа все пак, че има и изключения и това е РИОСВ-Пловдив, с които добре сме се разбирали и с тях имаме съвместни проекти. Но това е изключение, подчерта Николов.

По думите му, началото на дейността им е била доста трудна, защото хората  са се информирали лесно взаимно и затова и лесно са били заблуждавани във времето, в което всички са чакали информация от вестника или радиото.

 Една голяма трагедия преди 30 години в късната есен на 1988 г. стана повод за създаване на „Зелени Балкани“.

Конкретният повод бе интересното биологично явление каламитет, популационен бум, на полските мишки. Поради не напълно ясни за науката причини, през различни периоди от време, понякога много големи, те започват да се размножават много бурно – от 100 до 1000 пъти повече от обикновено.  В резултат на явлението всички селскостопански земи бяха „надупчени“ и реколтата беше застрашена. В Европа това се е случвало няколко пъти.

Технологията е да се поставя отрова в дупките на мишките, а нашето тоталитарно Правителство, под прякото ръководство на Пенчо Кубадински, мобилизира цялата огромна селскостопанска авиация, която тръгна с фосфороорганични отрови заразена пшеница да заливат селскостопанските площи. Стана нещо страшно. Точно мишките тогава най-малко умряха, но умряха милиони птици – диви и много редки видове.

Картината беше апокалиптична, но тя не можеше да бъде видяна от хората, защото медиите се брояха на пръстите и имаше от най-високо ниво от Политбюро заповед да не се случи това. Те разбраха каква  трагедия се случи – по полето на места имаше по 20 000 трупа на птици.  Ние пуснахме статии навсякъде, но сигналът ни беше отказан и разбрахме, че трябва да действаме по друг начин.

И досега се правят гигантски нарушения на българското екологично законодателство. То е обемно и специфично и хората нямат възможност да го следят. Срещу нас се изправят платени пиари, такъв беше и случаят с Гюлен в Банско и едва сега се разбра, че сме били прави. Хората повърхностно следят нещата и черният пиар успя да наложи отрицателе образ на неправителствения сектор, заяви Николов.

Друг мит са парите, които усвояваме. Всички проекти, които сме осъществили, са се случили след открити конкурси пред европейски и български институции. Инвестициите, които сме направили в българската природа, те не са от нашия бюджет, а от парите на немския, френския, американския данъкоплатец в името на природата.  Това е така, защото Природата няма граници. И вместо да ни дават за пример, че сме инвестирали досега 22 млн лв международни средства през тези 30 г. в българската природа, привлечени за работа са били и български фирми.,нас ни обвиняват. А 30% от тези пари разбира се, влизат в българските пенсионни и здравни фондове, подчерта още Христо Николов.

Чуйте цялото интервю от звуковия файл: