Книгата е „Добри поличби”, авторите – Тери Пратчет, Бог да го прости и Нийл Геймън, Бог да го поживи. Ангелът Азирафаел и демонът Кроули много харесват света и искат да го спасят. В опит да си успокои нервите, Кроули пъха в касетофона на „Бентли”-то касета с „Годишните времена” на Вивалди. „Мамка му!” – изкрещява обаче той, щом го заливат едни други до болка познати звуци.
Смърт на два крака, 0.00
Разбира се, „Една нощ в операта” е не първият, а четвъртият албум на групата „Куийн”, издаден само две години след началото, но в него кристализира всичко, което те искат да правят. Албумът е смесица от стилове като прогресив рок, хеви метъл, хард рок, поп, джаз, фолк, скифъл, мюзик хол и опера, събрани по фантастичен начин заедно. Пет от 12-те композиции в него са дело на Фреди Меркюри, включително изумителната „Бохемска рапсодия”, която, 43 години оттогава, все още се слуша, обича, продава и се смята за един от най-високите музикални върхове на модерната епоха.
Бохемска рапсодия, 0.00
Дали наистина онова, което живя Фреди Меркюри, е реален живот или фантазия? Той си отиде само на 45, покосен от усложненията на СПИН-а, полусляп, отслабнал като скелет и с рани по кожата, включително на лицето, които прикрива с дебел слой грим. Накрая отказва лекарствата, за да не се мъчи, но до последно остава с музиката. През май 1991, пет месеца преди да издъхне, Фреди записва колкото може повече парчета за албума „Инуендо”, излязъл след смъртта му. „Това е трудно да се обясни, но той не беше тъжен, беше щастлив” – твърди един от тон-режисьорите и си спомня: „Фреди беше един от най-фините хора, които някога съм срещал. С него се смеехме през повечето време. За болестта си той казваше: „Аз не мисля за нея, правя това, което правя”. Китаристът на „Куийн”, Брайън Мей, също разказва за последните дни в студиото с Фреди: „Той постоянно казваше – напиши ми още. Пишете ми неща, искам просто да ги изпея, а като изчезна, ти можеш да ги довършиш”. Само два месеца преди смъртта си, Меркюри записва големия хит „Шоуто трябва да продължи”. Песента е много трудна, а състоянието му е вече отчайващо, затова Брайън Мей предлага той да запише вокалите. Фреди обаче отказва, обръща няколко водки, връща се в студиото, в което после повече никога не влиза, и го прави перфектно от първия път.
Шоуто трябва да продължи, 1.05
Мнозина са чували, че Фреди Меркюри има персийски произход, но нещата с неговата идентичност са по-сложни. Той е „парси”, персиец от Индия, роден през 1946 година на африканския остров Занзибар като британски гражданин. Корените на рода му са далеч назад, в 7-ми век, когато група зороастрийци бягат от исляма към толерантната Индия. Родителите на Фреди са британски чиновници. Част от детството той прекарва в Индия, на 7 започва с уроците по пиано, а на 12 прави първата училищна банда – „Хектикс”, с която свирят кавъри на Клиф Ричард и Литъл Ричард. Тогава се прекръства от Фарук на Фреди, после се връща в Занзибар, но през 63-та англичаните дават на страната независимост и там избухват безредици. Местните кланове се колят помежду си, а всички заедно колят чужденците, най-вече араби и индийци, така че Булсара се местят в Англия. Фреди завършва графика и дизайн в лондонския Ийлинг арт колеж и, като минава през още няколко любителски банди, най-после става фронтмен на групата „Смайл”, която прекръства на „Куийн”. А ето и неговото обяснение: „Името е красноречиво и звучи прекрасно, то е универсално и непосредствено. Със сигурност бях наясно с гейските конотации в него, но това е само един аспект от цялото.”
Убийствената кралица
Преди да стигне върха с „Куийн” обаче, за да си вади хляба, младият Фреди Меркюри държи сергия в Кенсингтън, на която продава дрехи втора ръка и някои дизайнерски джунджурии, които сам изработва. Там приятелят му Браян Мей, го запознава с момиче на име Мери Остин, 6 месеца по-късно срамежливият Фреди я кани на среща и скоро двамата заживяват заедно. Това продължава 7 години, но се разделят, защото той ѝ признава, че е привлечен повече от мъжете. Мери е съсипана, но Фреди я убеждава да останат приятели и те наистина успяват да реализират тази иначе безумно клиширана идея. Двамата продължават да се виждат постоянно, тя не го ревнува от неговите мъже, той не я ревнува от нейните, грижи се за нея и децата ѝ, а през последните му най-тежки дни и месеци, както и при самата му смърт, тя е плътно до него. В едно интервю към края на 70-те Фреди Меркюри обяснява връзката си с Мери така: „Всички мои любовници ме питат защо не могат да заместят Мери, но това е просто невъзможно. Единственият ми приятел е Мери и аз не искам никой друг. За мен тя беше моята съпруга. За мен това беше брак. Вярваме един в друг, това е достатъчно за мен. Не мога да се влюбя в друг човек по същия начин, по който обичам Мери”. И, разбира се, отглас от тази любов звучи в някои от най-страхотните песни, които Фреди създаде и изпя.
Любовта на живота ми
Композиторски талант, гениален глас, фантастично присъствие на сцената, изумителна способност за контакт с публиката, огромно желание да твори най-доброто и ясно съзнание за стойността на сътвореното – това са важните съставки, които образуват блестящия алхимически елемент на музикалния 20 век, наречен Фреди Меркюри. „Някои хора са доволни да бъдат на второ място, но не и аз. За мен това е поражение” – казва той. По принцип Меркюри е баритон, но когато пее е тенор. Екип на професор Кристиан Хербст изследва особеностите на гласа му и се оказва, че ключът е в неговото специфично вибрато. „Вибратото на тренираните оперни певци достига 5.5 – 6 херца, докато неговото стига до 7 и е много необичайно, истински гласов отпечатък” – пише Хербст. Но не са важни само дарените от Бога възможности, а и способността да ги реализираш. Самата Монсерат Кабайе, която партнира с Фреди в знаменития дует „Барселона”, казва: „Разликата между него и почти всички други рок звезди е в това, че той знаеше какво да прави с гласа си, как да го постави. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности, макар винаги да е признавал, че не е получавал вокални уроци”.
Барселона, 1.43
Освен музиката, Мери Остин, котките, пощенските марки, мъжете и огромните купони на остров Ибиса, Фреди безкрайно обича още нещо – живота. По този повод и аз имам запомнящ се спомен с него, макар от времето, когато вече го нямаше. Една вечер преди много години, в едно малко градче, попаднах в един късен бар и се оказах на един дансинг в прегръдките на една красива девойка. Като се разбудих на рамото ѝ обаче, вместо да направя страхотния комплимент, който заслужава, казах само „Аз”. „Какво?” – попита смутеното момиче. „Аз – повторих. – Аз искам”. Не говорех на нея обаче, говорех на Фреди, който от някаква небесна уредба настойчиво питаше: „Кой иска да живее вечно?”, а самото му пеене показваше, че той иска. Е, станахме двама.
Кой иска да живее вечно
Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..
Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..