Изложба „Сакрални преплитания“ на Антония Дуенде ще се открие в галерия „Резонанс“. С техниката на фротажа върху китайска хартия тя представя културно-исторически паметници от Европа, Азия и Латинска Америка, като поставя писмените знаци на глаголицата и кирилицата, както и символния свят на богомили и траки в глобален контекст чрез собствен художествен език.
Антония Деунде завършва специалност „Живопис” в ВИИИ „Н.Павлович” в София през 1984 година. Специализира „Изкуство в контекст” във висшия институт по изкуствата в Берлин от 1990 до 1995 г. със стипендия на фондация „Хайнрих Бьол”. От 2010 година е член на фондация Taylor, Париж.
Била е хоноруван преподавател в Университета по изкуства – Берлин, доцент по изобразително изкуство в образователната система Фолксхохшуле в Берлин, както и ръководител на уъркшопи по изобразително изкуство в Германия, Франция, Тайланд, Полша, Испания, Беларус, България и Индия.
Живее и работи в Берлин като художник на свободна практика.Реализирала е многобройни самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Италия, Испания, Словакия, Македония, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия, Индия, Перу и САЩ. Член на Дружеството на Пловдивските художници от 2016 г.
САКРАЛНИ ПРЕПЛИТАНИЯ
Тъй-като темата за славянските азбуки е предмет на моите художествени търсения още от 90-те години на миналия век, първите работи в които започнах да използвам техниката на фротажа през 2005 г. бяха на базата на т.н. Башчанска плоча - един от първите каменни паметници с текст на глаголица (Хърватска, около 1100г.), копие от която се съхранява в държавната библиотека в Берлин. Този цикъл бе под наслов Глаголически следи.
В последствие имах възможността да разширя изказния си „речник”, включвайки в композициите фротажи от паметници и от територията на други балкански страни – от Дискоса от Фестос на о-в Крит (Гърция), от богомилски паметници - т.н. Стечки на територията на Босна, от различни каменни надписи на глаголица от територията на Хърватска, от тракийски амулет от светилището в Кокино (Република Македония), както и от тракийски паметници и старобългарска епиграфика (на глаголица и на кирилица) на територията на България. Така цикълът бе продължен под надслов Балкански следи.
През последните години се засили интересът ми към символните и знакови послания и на други култури – в матриархалните лабиринти от Малта, въплъщаващи сакрална хореография и тяхното функционално родство с петроглифите от Наска (Перу), както и в изнедадващтото визуално сходство между глаголицата и писмото Брахми (предшествестник на над 100 индийски писмености), на което са издълбани прословутите Едиктити на цар Ашока (Индия) през 3. век пр.н.е.
Така на базата на фротажи, снети върху китайска хартия от културно-исторически паметници от Европа, Азия и Латинска Америка изкристализира актуалният живописен цикъл Сакрални преплитания.
В изложбата е включена и творбата "Портрет на Пловдив", в която са изобразени знакови художници на града, както и археологически паметници.
Интервюто с Антония Дуенде е в звуковия файл.На Богоявление във "Вход свободен" говорихме с любимата на поколения българи певица Йорданка Христова. Сърдечна, сияйна, земна и пълна с настроение както винаги, фаворитката на публиката беше на обичайната си висота. Разказа с усмивка, че на Йордановден е както винаги дежурна"телефонистка" и сутринта преди всички я е зарадвала певицата Нели..
2, Тронът на Коперник и Елесар или вестоносецът на истарите Изток-Запад, 2022 Рубрика „Избира Преге“ Пловдивското литературно поле през 2024 г.: Програми на Община Пловдив; Дружество на писателите. (продължава в следващото издание на предаването) Рубрика „Синьото цвете“: Стоян Михайловски. Световната книга.
Четвърт век скулпторът Димитър Рашков поздравява приятелите с рисунки на съответния зодиакален знак според Китайския хороскоп. В навечерието на новата година той спази традицията и зарадва със символа на 2025 г. Дървената змия колеги и близки. В интервю за програма „Точно днес“ скулпторът сподели, че е направил около 50 рисунки и някои..
С издателя Валентин Марков помним молитвата на Окуджава - Бог да даде всекиму каквото му е нужно, повтаряме го и тръгваме към размисли защо началото на всяка година го натоварваме с толкова много надежди. Вероятно, защото както казва поетът Иван Ланджев, "СМЕ НАРКОМАНИ НА НАДЕЖДАТА". РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА 4 ЯНУАРИ, МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ"
В първия ден на годината православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. В негова чест в храмовете се отслужва съставената от него Василиева литургия. Имен ден имат близо 116 000 българи, носещи имената Васил, Василена, Василка, Веселин, Веселина, Весела и др. Свети Василий Велики е бил начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и..