5 септември 2014 г. е датата, която никога няма да забравя, защото тогава беше датата на нашия триумф, колкото и да звучи гръмко. Когато чухме името на Пловдив от комисията, бяхме много горди, защото и четиримата кандидати, които се състезаваха до финала, бяха много подготвени. Тогава очакванията София да стане столица, бяха 93%., заяви Валери Кьорленски - бивш директор на фондация „Пловдив ЕСК 2019“, един от хората, помогнали да се стигне дотук.
Отначало тръгнахме съвсем малък екип – 7 човека във Фондацията, които имахме много малко знания за това какво ни предстои. Затова и тръгнахме с огромен ентусиазъм. Трусове във Фондацията никога не е имало, аз напуснах, защото реших, че съм си свършил работата за това, което бих могъл и ползата, за която мога да допринеса, е изчерпана. Реших че е по-добре да продължат други хора, които вероятно разбират повече. Това е добро, защото егото никога не е добър съветник. Когато оцениш какво можеш да направиш и се оттеглиш, е правилно.
Разбира се, че имаше и страшни дебати, че пътят не беше гладък. Още през 2012 г. направихме една отворена покана към хората да предложат концепции. Получихме повече от 40 концепции. Имаше изключително интересни сред тях и аз ги пазя още, връщам се към тях. Такава беше на Александър Секулов „Град и скорост“ за различните общности, но ние трябваше да намерм онази концепция, която да направи идеята Европейска столица на културата печеливша.
Спечелихме и заради това, че нашата стратегия беше вярна. Ние не се опитваме да покажем, че Пловдив е НАЙ. Това си мислят хората, Пловдив си е българска столица на културата по принцип, но ние трябваше да докажем, че градът имаше нужда от титлата. Титлата е един мотор, инструмен, който да помогне на града да реши проблеми – в общуването, в развитието си и да излезе на картата на културна Европа.
По думите на Кьорленски, мечтите никога не се изпълняват на 100%.
Важно е да имаме големи мечти, но е важно и колко от тях са реални и изпълними. Програмата ни е разделена на четири платформи и ние ще се опитаме да представим максимума.
Градове като Тютюневия град има и на други места в света. За разлика от тях обаче промишлени зони, които се превръщат в културни места, са в покрайнините и не представляват интерес за инвестиции и комерсиалност. Това им помага.
При нас не е така, Тютюневият град е в центъра на града и към него има много комерсиални интереси.
Успех е дори, че Тютюневият град все още съществува. Той започва да се развива и това никак не е лесно. Когато кажа Тютюневия град, аз си представям целия град, защото всичките красиви сгради и просперитетът на Пловдив от онова време, идват от парите от тютюна.
Възлово за разбирането какво е Европейска столица на културата е, че това не е афиш, лустро с лъскави картини. Изключително важно е какво ще се случи след тази дата. Европейската столица на културата е път, който трябва да бъде устойчив. Важно е какво ще се случи след тази дата.
Когато приемах титлата от европейските министри, ги изпитах малко, като ги накарах да изговорят името Пловдив. Това имаше огромен ефект, защото не само министрите, хората, които се интересуват от култура, се опитаха да разберат къде е нашият град. В европейската карта на културата Пловдив съществува.
Когато за първи път отидох в Есен – столица на културата през 2010 г., един от културните оператори ме попита откъде съм и казах „от Пловдив“, той каза, че го знае, защото проститутките от Дортмунд идват от Пловдив. Това не можеше да бъде повече така. И днес категорично не е.
Някога Капана беше място, където никой не искаше да влиза, сега тази територия е гордостта на Пловдив. Цар Симеоновата градина вече също изглежда по друг начин.
Няма неуспешни столици на културата. Самото спечелване на титлата вече е огромен успех, защото то не се дава априори. Това е най-голямото и най-прекрасното нещо, което се случва на града в историята му, заяви още Валери Кьорленски.
Чуйте повече от звуковия файл:
Какво се случва със Земята? Пожари, грандиозни слънчеви изригвания, 36 аткивни вулкана, земетресения по цялото земно кълбо, наводнения и бедствени явления, както никога досега. Отмъщава ли си Земята на човечеството? Геодинамиката на нашата планета може ли да е фатална? Според проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН х ората..
„ Да, имах това щастрие да срещна папа Франциск като енорийски свещеник. И когато пристигна пред църквата, аз му казах, че го поздравявам от името на цялата енорийска общност и особено от тези, които не могат да присъстват на площада – а именно болните и страдащите. И тогава видях една искра в очите му. Знаем, че той много държеше на..
За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов. Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем..
При последната си поява в неделя, на Великден, папа Франциск бе с омофор, който му бе подарен при визитата му в България през 2019 г. Ритуалната дреха е изработена от екипа на Нина Димитрова, която е родом от Асеновград и е специалист в изработването на църковни одежди. Как се стигна до изработването на омофора? Тя разказа, че поръчката..
Имаме голяма проектоготовност и много улици за основен ремонт. Както за всички райони, така и за нас в бюджета се отделят първоначално по 500 000 лева, които са недостатъчни, но се надявам при евентуална актуализация на бюджета да се случат повече неща. Това заяви в програма "Точно днес" кметът на район "Източен" Емил Русинов. Той посочи, че на този..