Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци – Андре-Мари Ампер

Великият френски учен Андре Мари Ампер няма никакво формално образование. Нула. Стъпва в училище само като преподавател и дори не полага изпити като частен ученик. 

Но той измисля и разработва клона от модерната наука, наречен „електродинамика”. Ампер има приноси не само във физиката и електромагнетизма, но също в химията, математиката, механиката, пише ботанически и философски съчинения. През 1808-ма е назначен за инспектор на всички висши училища във Франция. През 1814-та става член на Френската академия на науките, по-късно води курсове по философия и астрономия в Сорбоната, а през 1824-та е професор по експериментална физика в Колеж де Франс. Изброявам тези неща, които той постига без образование, не защото съм учуден, че някой може да стори това. Изброявам ги, защото съм вдъхновен от тази илюстрация на начина, по който френското общество дава път на таланта. За  съжаление, в България май имаме примери само за обратното. Помните ли онази приказка, че ние, българите, не можем да настигнем напредналите общества, дори те да тичат срещу нас. 

Ами ето защо тази приказка само звучи парадоксално, но всъщност е светата истина. Застанал с единия крак в просвещенския 18-ти, а с другия – в индустриалния 19-ти век, Андре Мари Ампер не е най-типичният учен на своята епоха. Той е романтик, а и човек дълбоко религиозен, нещо, което в революционна Франция го прави бяла врана. Как съчетава тези неща ли? Ето какво казва самият Ампер: „Изследвай нещата на този свят – това повелява дългът на твоето звание. Обаче гледай ги с едното око, а другото си око насочи към вечната светлина. Слушай земните мъдреци, обаче слушай ги с едното ухо, а другото ти ухо да бъде готово да приеме нужните тонове на твоята небесна радост. Пиши с едната ръка, а с другата се дръж за одеждата на Бога, както любящото дете се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си счупим главата о някой камък.” Тази връзка с религията идва у Ампер по майчина линия. Страстната любов към знанието пък е от баща му. Той го стимулира към мислене и търсене, учи го на азбуката и числата, помага му да се развие неимоверно рано и бързо, като му предоставя цялата си огромна библиотека още от първите детски години.

Болдьо, Концерт за арфа, 1.37 

Андре Мари Ампер е роден през 1775 г. в Лион. Баща му е търговец на лионска коприна. Той забогатява и купува имението Полемие. Малкият Андре е изключително умен и любознателен. Баща му пък следва педагогическите съвети на Жан-Жак Русо от книгата му „Емил” Русо твърди, че детето трябва да бъде оставено да се учи само - от природата и от себе си, а не да се задушава в училище. В случая това сработва, Андре дори няма особена нужда от обучение в къщи, достатъчно е начално помощ с буквите и цифрите. В един момент интересът му се насочва силно към математиката, но в бащината библиотека математическите книги са малко. Така  че двамата отиват в градската библиотека в Лион и Андре иска книгите на Ойлер и Бернули. Библиотекарят го предупреждава, че са на латински, но той ги взима. Само след няколко седмици вече сам е научил латинския и ги чете свободно. На 12 Ампер пише есе за квадратурата на кръга, което изпраща в Лионската академия. Но интересите му не се ограничават до математиката, а са твърде широки - чете книги по физика, химия, ботаника, но също по история, литература и философия, освен латински, учи старогръцки, сам пише стихове. На 14 изчита прочутата Енциклопедия на Дидро и Д`Аламбер. Приятели свидетелстват, че в късни години той още знае и цитира наизуст цели статии от Енциклопедията.

Болдьо, Концерт за арфа, 7. 18

През 1789, когато Андре Ампер е на 14, избухва Френската революция и скоро в живота му трайно се настанява нещастието. През 1792 умира голямата му сестра. През 1793, по време на якобинския терор, баща му, който е от по-умерените жирондисти, е гилотиниран и това води младия Ампер до пълно опустошение за около година и половина. Постепенно обаче започва да чете и да излиза, а през 1896 се запознава със златокосата Катрин Карон, известна като Жули, влюбва се и това наистина го връща изцяло към живота. След 3 години се женят и им се ражда син. Богатството на баща му е конфискувано от властта и Андре Ампер трябва да работи, за да издържа семейството си. Първо дава частни уроци, а после е учител по математика в градчето Бург. 

Съдбата обаче нанася нов удар със смъртта на жена му. Този път религията го спасява от тежкото лично нещастие и кървавия революционен ужас, развихрен наоколо. Ампер се маха от Лион и отива в Париж, където името му е вече известно. Тама става първо репетитор, по-късно и професор в Екол политехник. Междувременно се жени втори път, но попада на ужасна жена, с която скоро се разделя. След мъките обаче идва и признанието – през 1814 той става член на Френската академия на науките. Това го вдъхновява, научната му дейност се активизира и през 1820 година прави най-великите си открития в областта на електродинамиката. Ампер експериментира, като изследва отношенията между магнетизма и електрическия ток и формулира своя прочут закон, според който ако през два паралелни проводника тече ток в една и съща посока, те се привличат, а ако посоките на тока са различни, отблъскват се. 

Всъщност най-важната идея, до който Ампер стига, е, че магнетизмът е електричество и не съществува сам по себе си, както се вярва в онзи момент. Наличието на моно магнити се обяснява с факта, че в тях има някакви малки частици, между които всъщност тече ток. Това е поглед дълбоко в самата душа на природата, който стига само на милиметър от идеята за съществуването на електрона, открит 75 години по-късно. През 1827 Андре Мари Ампер издава най-прочутия си труд – „Мемоар върху математическата теория на електромагнитните феномени, открити чрез уникални опити”. Когато умира 9 години по-късно от белодробно възпаление, на надгробната му плоча е записано: „Той беше толкова добър и толкова скромен, колкото и велик”.

Болдьо, Концерт за пиано 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Михаил Анастасов с юбилейна изложба в галерия "Пловдив"

Художникът Михаил Анастасов открива своя самостоятелна изложба по случай 80-годишния му юбилей. Събитието е от 11 часа в галерия "Пловдив", на ул. "Авксентий Велешки" 20 (Общински съвет). На откриването публиката ще има възможност да се наслади на концерт с класически произведения,  организиран от дъщерята на художника Венера Анастасова. Михаил..

публикувано на 26.10.25 в 07:07

Празнуваме Димитровден

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден).  Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.  В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното..

публикувано на 26.10.25 в 06:59

„Алтер его” - за карикатурата с доц. д-р Наталия Христова

Радиокарикатури ще рисуваме в „Алтер его“ тази събота със специалния ни гост – доц. д-р Наталия Христова. Тя ще сподели любопитни факти от своето изследване върху българската карикатура.  Подготвили сме и специална анкета по темата – мнението на трима от най-добрите ни карикатуристи Ириен Трендафилов, Цочо Пеев и Ивайло Цветков. С тяхна помощ..

обновено на 25.10.25 в 09:38

В "Срещите" за българските творци и литературата

Тази събота с акд. Иван Гранитски си говорим как българските творци - поети, певци, хwдожници, актьори намират място в българската литература.  И вярно ли е, че вкусът ни е повече към майсторите - зидарите, разказвачите, иконописците? Слушайте, интересно е и най-вече обясняващо защо сме такива.

обновено на 25.10.25 в 09:34

Художникът и преподавател Стоян Куцев ни напусна внезапно

Напусна ни именитият пловдивски художник Стоян Куцев. .Поклонението ще е в събота, 25 октомври, 12.30 ч., в " Св. Седмочисленици" в София, съобщиха от Съюза на българските художници. Стоян Куцев е роден в Пловдив и завършва художествена гимназия. През 1992 завършва Национална художествена академия в София, специалност „Живопис“, при проф...

публикувано на 24.10.25 в 16:56