Според него в момента всички се готвят за европейски избори, защото предстоящите после местни избори са доста по-различни. Те обаче са много по-важни за всички българи. В едно малко населено място кметът е по – важен, отколкото президента и е ясно защо е така.
Проф. Константинов каза, че когато циганите продават гласа си, те знаят защо го правят. Примерно за 50 лева знаят какво ще получат и техният живот няма да се промени с вота им. Какво да кажем обаче за други български граждани, чийто живот също няма да се промени след вота му. Така че очевидно циганите по- добре се справят. Те са добре мотивирани, защото знаят за какво гласуват.
Той подчерта, че купеният вот е криминализиран, но нито който купува гласове, нито който продава се обажда на полицията, че го е направил. Важно е да се прекъсне информационната връзка с тарторите, за да не случва тази покупко-продажба.
Проф. Михаил Константинов коментира, че полицията поддържа връзка с тарторите и затова криминалните престъпления, извършени от цигани, се разкриват бързо. Под тяхното крило е обаче леката престъпност – контрабанда, кражби и т.н. Затова и полицията работи с тарторите, с коти бори тежката престъпност, а леката не секва.
Проблемът с циганското образование при днешните условия, за съжаление, няма решение. Там където има големи цигански маси, както у нас и в Румъния, има само поредица от взаимни лъжи, от които всички губят, беше категоричен проф. Константинов.
Според него решението е да се разрушат гетата. Ако вие например се родите в гетото и дишате от дете лепило, то нямате особено бъдеще и се декласирате още от рано. Въпросът е обаче къде ще отидат после хората от гетото, защото 20 -30 годишните цигани вече са неграмотни и не могат да се впишат адекватно в обществото.
Парадоксално е, но техните баби и дядовци са по-грамотни и имат повече шансове за нормален живот, каза в заключение Михаил Константинов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...