В премиерно изпълнение на операта „Набуко“ от Верди, постановка на Пловдивската опера, за първи път ще участват и пет пловдивски хорови формации: Дамски хор „Тримонциум“, Камерен хор „Иван Спасов“, Мъжки хор „Стефка Благоева“, Академичен камерен хор „Гаудеамос“ и Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“. Те ще се включат в прочутия Хор на евреите от „Набуко“.
Така тази идея, освен че споделя либретото, е създаването на събитие, в което да бъдем заедно, както е мотото на Пловдив ЕСК - 2019. Оперният спектакъл ще се играе на 16 февруари събота от 19 ч. в Градския дом на културата. В ролята на Набуко гостува баритонът Красен Карагьозов, който живее в Калифорния. Диригент на постановката е Лучано Ди Мартино.
"Набуко" е третата опера на Верди и тя му носи славата на голям композитор. Действието се развива в Йерусалим и Вавилон през 586 г. пр.н.е. и описва тежкото положение на евреите, след като са нападнати и превзети, а впоследствие заточени извън родината си от вавилонския цар Набуко (Навуходоносор II).
Когато пише "Набуко", Верди е на 27 години. Тогава умират жена му и двете им деца. Верди е твърдо убеден, че няма да композира повече. Обаче през зимата на 1841 година Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала му предлага да напише опера по прекрасното според него либрето на младия поет Темистокле Солера. Верди първо отказва, хвърля либретото на масата и то се отваря на Хора на евреите. Започва да чете и ... създава "Набуко" .
"Набуко" е операта на Верди, в която композиторът се изявява като гениален театрал, който със силата на музиката развива оперния сюжет и преплита темите за борбата за свобода, любовта, агресията и възтържествуването на справедливостта. Напрегнатата стихийност на произведението се гради върху еднолични, силни образи – една сестра, една робиня, един цар, един жрец, един храм, един принц и един народ.
Операта е поставена за първи път пред публика на 9 март 1842 г. в театър Ла Скала в Милано.
Постановка на Пловдивската опера на 16 февруари 2019 г.:
Диригент – Лучано Ди Мартино Концертмайстор – Мичо Димитров
Набуко – Красен Карагьозов – гост / Абигаил – Елена Баръмова – гост
Фенена - Анита Огнянова – гост / Захария – Ивайло Джуров/Измаел – Георги Султанов
Абдало – Борис Кучков/Анна – Светлана Иванова/Върховен жрец – Евгений Арабаджиев
Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив
Дамски хор „Тримонциум“ с диригент Ваня Атанасова, Камерен хор „Иван Спасов“ с диригент Гергана Люцканова, Мъжки хор „Стефка Благоева“ с диригент Алия Хансе, Академичен камерен хор „Гаудеамос“ с диригент Весела Голева и Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ с диригент Цветан Цветков.
Интервюто с диригента Лучано Ди Мартино е в звуковия файл.
Божана Апостолова отново гостува в „Алтер его” И тази събота в „Алтер его” ще излъчим интервю с поетесата Божана Апостолова . Ще оставим сатирата на заден план, за да отворим повече пространство за поезията. В този смисъл приемете, че в това конкретно издание Краю Петровски, който е алтер егото на водещия Петър Краевски,..
Аристотел го е казал: "Щастието е най-висшият стремеж на всички човешки същества." А за Бог какво е? В тоя режим на разпад с видната дама на театрална работилница "Сфумато" проф. Маргарита Младенова решихме да поразсъждаваме дали Творецът- Бог е щастлив? Слушайте, интересно е.
В Пловдив се открива фестивалът „Блясъкът на Филипопол“. Това е шестото издание на инициативата, която е на сдружението за исторически възстановки "Филипопол". Председателят на сдружението Красимир Джамбазов разказа, че в четири поредни уикенда ще се проведат събитията от фестивала за история, етнология, култура, занаяти, танци и изкуства в..
Обновеният площад на Брезово ще бъде официално открит днес с голямо празнично събитие. За втора поредна година ще се проведе Фестивалът на ароматите и вкусната храна „Био Брезово“. Денят започва със забавления за най-малките жители и гости на общината по случай 1 юни, а след това ще продължи с певчески и танцови изпълнения на самодейни състави от..
„Името му означава Див, но поезията му е питомна” – това е една от най-гадните литературни критики, на която някога съм попадал. Публикувана е през 1881 година в британското хумористично списание „Пънч” като отзив за „Стихотворения”, първата поетична книга на Оскар Уайлд – великият ирландски парадоксалист, който наистина разбуни естетическите и сериозно..