По покана на феновете, групата идва с концерт този петък на 22 февруари в Пловдив, в Bee Bop Café . Акустичен звук от три китари и четири вокала.
От създаването си през 2011г. досега Точка.БГ имат издадени пет албума, участия в много фестивали на авторската песен и български културни центрове в чужбина. Пеят само на български език, с подчертано внимание към текстовете, а самата музика, която наричат Акустичен проект за нови градски песни е различна от преобладаващо звучащата , която по скоро е фонова, като нещо, на което не се обръща внимание.
При нас музиката е нещо, което се преживява, с много внимание към текста. Не можем да си представим, че може да направим песен по текст, който не ни е разтърсил, който не ни е казал нещо. Това е едно връщане към позабравеното значение на идеята за песен. И може би затова се свързва с представата за поети с китари, но не си представяйте три акорда на раздрънкани китари, инструментите ни са прекрасни, стиловете на които може да се свири такава музика са най-различни, може да се свири боса - нова, балади, да има келтско звучене, няма ограничения.
Всичко,което вълнува, може да бъде превърнато в поезия: едно съзерцание на времето отвън, или от прозореца, потъването в себе си, когато си в стаята, разбира се, за любовта, за хората, които си срещнал днес, за държавата, за живота, който живеем...т.е. една нова градска култура, затова и проектът се казва Нови градски песни.
Шегувахме с, че вече има много селски песни, има стари градски песни, защо пък да няма и нови градски песни. Заигравката е в това, че градският човек има своя чувствителност, начин за възприемане на света, неща, които са го формирали, включително и музиката.
Някога са се събирали и са пеели песни, и това е било начин на общуване, аз се питам това къде се загуби ? Моето поколение все още си спомня плажовете, където се свиреше на китара до късно, огъня, имаше доскоро прекрасни акустични песни, които се изпълняваха на китара . Къде се загуби това ?
В момента забелязвам, че има в някои градинки тинейджъри, които свирят на акустична китара, има някакво възраждане на тази музика, ние сме някакво свързващо звено... Това е съвременната английска градска музикална култура т.н. singer- songwriters изпълнители. Но у нас младите предпочитат да пишат повече на английски, ние не че не можем на английски, но предпочитаме да се изразяваме на български, защото ако на български не можеш да се изразиш красиво, шансовете да се изразиш красиво на английски са минимални.
Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл.
През 1902 година маестро Георги Атанасов създава Оркестърът на 21 Стрямски пехотен полк в Карлово, днес Оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Негов диригент повече от 10 години е капитан Йордан Илиев, с когото разговаряме в празничния 6 май. Ние сме музиканти, но и военни, ходим на стрелби, имаме строева подговка, разказва капитан Илиев...
В началото на януари 1896 година една фотография е публикувана в най-големите вестници по света и за дни обикаля земното кълбо. Това е снимка на невидимото. Изображението представя изящна женска длан, но без плътта по нея – виждат се само костите и венчалния пръстен. Ръката принадлежи на Анна Берта Лудвиг, съпруга на немския учен Вилхелм Рьонтген. Той..
Майските културни празници 2025 година се откриват тази седмица в Асеновград . Събитията започват от сряда, 7-ми май. Организатор е общината, заедно с музикални и театрални състави и изявени асеновградчани-творци. Има запазени три дати в календара – 24, 25 и 26 май, когато в Асеновград изпращат абитуриентите с празнична церемония на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 03.05.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ърнест Хемингуей. Пролетни води. 96 стр., ок. 2А, Фрея, 2025. Уди Алън. Пълна анархия. Голямото завръщане. 202 стр., ок. 5А; и Странични ефекти. На гребена на вълната. 202 стр., ок. 5А, Кръг, 2025. Салман..
Мъдрост, остроумие, хумор - това са пословиците и поговорките. Няма как да отречем, пребогати сме на тези народни изречения. Та как ни рисуват? И защо след като сме достигнали до такава мъдрост, че "Кладенец не се комае, когато ожаднееш", месец след мезец, година след година, век след век - все това правим. С проф. Мария Шнитер се питаме народът..