Премиера на спектакъла „Одисей“ по Омир от Александър Секулов ще се състои тази вечер в Пловдивския драматичен театър. Включени са стихове от Кавафис, Сеферис и Смирненски.
„Одисей” е проект на пловдивския театър и част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 в сътрудничество с Националния театър на Гърция.
„Одисей“ е резултат от огромен труд и най-мащабния проект на пловдивския театър, в който участва екип от над 250 души, над 90 костюма, музика с автентични инструменти, мултимедия.
Спектакълът е замислен преди пет години по идея на Александър Секулов, който пише три сценария за него. Репетициите започват по втория сценарий, а завършеният спектакъл е по третия.
Всеки от тези три сценария е абсолютно различен, без междинни точки между тях, като третият е композиран в мъка и радост с режисьора Диана Добрева, казва Секулов. Няма друг театър в България, който да затвори за три месеца, за да репетира. Беше наистина титанично усилие, което развива не само театъра, но развива и мисленето , на всички хора.
Този спектакъл е Рубикон за театъра, проверка на таланта, издръжливостта и надскачане на самите себе си. Идеята е взета от омировия Одисей, но не имитационно, всичко в представлението е авторско, казва още драматургът Ал.Секулов.
Одисей създаде съвършено нов театрален свят и език, пояснява и режисьорът Диана Добрева. Одисей ми донесе огромна радост, много мрачни бездни, но и оттласкване към високи върхове. Днес съм щастлива, че излизам от този процес със светлина". Тя подчертава абсолютната всеотдайност на актьорската трупа, радвам се, че издържаха, ние се затворихме за три месеца в театъра и не излизахме, беше голямо предизвикателство и мечтание...
Музиката в "Одисей" е на Петя Диманова. А изпълнението на гръцкия музикант Янис Пантазис, който изработва музикалните инструменти, на които свири, от материали на остров Санторини, където живее, е на живо. Той е отличен познавач на гръцката митология, специално на мита за Одисей, казва, че е влюбен в Пловдив и дори твърди, че пловдивчани не знаят в какъв изключителен град живеят.
Мила Каланова създава над 90 костюма и декор, който зад кулисите е толкова интересен, колкото и на сцената. "Не вярвах, че това може да се реализира", признава тя.
Хореографът Деян Георгиев, който е дебютант и помощник режисьор, признава, че за него преживяването е било като в несвяст,но целта е постигната - да се видят свободни хора, които могат всичко.
Този спектакъл показва, че институциите в Пловдив - театър и община, могат да работят заедно – творчески и финансово и така да се реализира проект, който без това е недостижим. Това дава възможност да се покаже европейско равнище, което е и смисъла на Пловдив като европейска столица на културата, твърди творческият тандем Секулов - Добрева.
Артистичният директор на Пловдив 2019 Светлана Куюмджиева: Този спектакъл е изключително важно събитие за Пловдив като европейска столица на културата. Това е ЕСК - предизвикването на собствените възможности и обединяването на институциите.
Репортажът е в звуковия файл.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?