„Аз вярвам, че всеки писател има някакъв архипелаг от острови, към които се завръща непрекъснато, населва ги и си тръгва от тях, а после се връща. Темата за Одисей, за човека, който тръгва и се връща; когато се връщаш, това завинаги ли е - това ме вълнува от години“. Това каза пред БНР Александър Секулов, авторът на драматургичния текст на „Одисей“. Спектакълът е крайъгълният камък в театралната програма на Пловдив като Европейска столица на културата.
„Одисей” е мащабна постановка по поемата на Омир на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов" - Пловдив. Авторската музика е на композитора Петя Диманова и на гръцкия музикант Янис Пантазис. Специално за постановката са измайсторени близо 100 костюма. Янис е направил и инструментите, на които се свири - флейти, двоянки и една лира. Хореографията е дело на Диан Георгиев, който е работил по Саломе във Военния театър, а има и малка роля в „Одисей“. В проекта участват 250 души.
В „Хоризонт до обед – 100-лица култура Пловдив“ писателят и драматург Александър Секулов каза още:
„Имам остро чувство на принадлежност към света на Егея, разбирам светлината, островите. Майка ми е гъркиня, но едва преди 10-15 години започнах толкова сетивно да усещам Егея и самото море. Морето те възстановява в твоята цялост, сигурно е вик на кръвта“.
Директорът на театъра в Пловдив Кръстьо Кръстев отбеляза:
„Пловдив заслужаваше такъв вид и мащаб представление. Много съм удовлетворен от това, което направихме. Показа, че в Пловдив съществува огромен потенциал, ние сме част от него“.
„Имаме едно пълнокръвно представление. Изкуството на театъра е важно и се опитваме да сме част от това изкуство. С този проект подхождаме към театралната постановка, както би трябвало да се постъпи – със създаването на цялостен продукт, факт“, допълни Валери Кьорлински, мениджър програми и проекти на театъра.
Композиторът Янис Пантазис каза за „Хоризонт до обед“:
„Аз съм музикант, създател на музикални инструменти, изследовател на гръцката митология. Трябваше да дойда в града ви, за да разбера собствената си култура“.
Тео Абазис, съучастник в мисия „Одисей“, зам.-художествен директор на Гръцкия национален театър:
„Одисей“ съдържа много възможности за прочит. Избрали сте да направите Одисей, защото този сюжет е важен днес за света, който минава през трудни моменти“.
Гина Кафеджиян, зам.-директор на програма „Пловдив 2019“, подчерта, че „Одисей“ ще се играе на сцената на театър в Пловдив и след 2019 година.

В Пазарджик стартира инициативата за изграждането на паметник на актрисата Виолета Гиндева, наречена – „вечната дама на българския театър“. Предложението е внесено в общинския съвет. За изграждането на паметника е създаден 46-членен инициативен комитет с председател адвокат Иван Евстатиев. Разширен е съставът, защото тя е родена 1946 г. И аз..
Уникални фотографии с голям формат разкриват духа на Пловдив от Освобождението до 60-те години на миналия век. С тържествена церемония в Дом на културата „Борис Христов“ беше открита фотоизложбата „20 години Албум Пловдив“ – юбилеен проект, създаден от известния историк, изследовател и документалист Димитър Райчев, в партньорство с ХОЛДИНГ..
Вероятно се досетихте откъде е тази музика, но не се притеснявайте, няма да сменим изведнъж концепцията на предаването и да представим някой от босовете на мафията като велик европеец. Нито ще говорим за някой шеф на полицията, която, както се знае, поне в отделни държави, е съкровената ядка на истинската мафия. Днес ще се опитаме просто да си спомним..
От днес до 21 ноември, историческия музей в Стрелча организира открити уроци с ученици по повод предстоящия празник на Деня на християнското семейство. Събитието е част от образователната програма на музея "Искам да науча" и е насочена към учениците от 1-ви до 12-ти клас. Oбразователната програма на музея има за цел да допълва училищните знания..
Тодор Тодоров e ръководител на оркестър "Сто каба гайди". С него разговаряме за номинацията на българската гайда за включване в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Кандудатурата е подготвена от директора на Етнографския музей в Пловдив, доцент Ангел Янков, историка Таня Марева, доцент д-р Наталия Рашкова и историческия музей..