В Неделя Сиропустна искаме и даваме Прошка

Днес Православната църква отбелязва Неделя Сиропустна - деня преди началото на Великденския пост. Народът нарича празника Сирни Заговезни или Прошка, а също и Поклади. Датата на празника е подвижна, но винаги е седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. От утре започва Великият пост. 

Църквата е отредила в самото навечерие на поста да бъде ден на всеопрощението. Вечерта в църквата се извършва "ритуалът на прошката" - на вечерната служба всички християни се опрощават взаимно, за да пристъпят към изпълнението на духовния подвиг с чисти сърца и души. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."

Пловдивският митрополит Николай ще оглави Архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощение от 18 часа в митрополитския храм "Света Марина". 

Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мале, тате.." - "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор.

На Сирни Заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Дните на поста са предназначени за размисъл и усъвършенстване на християнското достойнство на човека и за все по-пълното приемане и уподобяване на Христовия образ. 

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), които се прескачат за здраве. Затова празникът се нарича и Поклади. Около огньовете се играят хора и се пеят песни. 

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. 

Заради традицията, свързана с паленето на огньове на днешния празник, от екоминистерството предупреждават, че изгарянето на автомобилни гуми, масла и други лесно запалими материали, които при горене отделят вредни емисии в атмосферата, е забранено и подлежи на глоби, достигащи до 5 хиляди лева.