Кръжок учи деца да са отговорни в планината и сред природата

Отговорност - в това възпитава деца от Асеновград  кръжокът „Приключенци“ към Сдружение „Устремени“. Групата от 9 до 12 годишни момчета и момичета се ръководи от пловдивския адвокат Крум Сираков и на теория вече е усвоила най-важните уроци. Със затопляне на времето практическите стават все повече.

Един от най-важните е, че разходката из планината е преди всичко планиране, разказва Сираков.  Той има щастие да се учи от старото поколение водачи и е научил, че никой не е по-голям от планината. И още: Че толкова е покоряем един връх, колкото една бълха покорява кучето, върху което се покатери. 

Идеята е децата да научат от малки, че когато си сред природата, всяко нещо, което се прави без мисъл, може да е опасно. По думите на Сираков, те трябва да знаят и че планината не е МОЛ, нито Планинската спасителна служба - такси.

Запознаването с екипировката е съществена част от обучението в кръжока. Истинските уроци, обаче, са тези, които се учат на терен. В следващите почивни дни на малките планинари им предстои истинско откривателство. Ще слязат под манастира „Свети Димитър“, за да видят нагледно как се образуват пещерите. Ще поговорят и за чистотата.

Това е част от ековъзпитанието, казва Сираков и обяснява, че едно боклуче не само загрозява средата, а може да причини щета на едно диво животно, да го нарани.

Пример за това е сезалът, с който стопани обичайно връзват балите с фураж. И макар че това вече е забранено, оказва се, че все още е честа практика.

Ако се остави на земята, щъркелите могат да го закачат с крак, после го отнасят в гнездото си, където сезалът се оплита в крачето на някое малко, затяга го и то изсъхва. И ето така се получава птица инвалид - заключава Сираков.

Със затопляне на времето, кръжочниците ще коват и къщички за птици, ще продължат да маркират и премаркират планински пътеки. За почистените и премаркирани от сдружението 35-40 километра пътеки, миналата година ги поздравява и президентът. Защото така се помага реално на туристите да се ориентират. А на въпрос каква е причината за един адвокат да превърне хобито си в обучение на деца, Крум Сираков отговаря, че в наше време младежите са оставени на ай-фоните си, а не трябва да е така. Обратно - планината ги учи да бъдат колектив, по-силният да помага на по-слабия.

От малките приключенци той не крие, че получава това, което Достоевски обобщава в изречението: “В компанията на деца душата се изцелява“.