Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стилът "Алафранга" се разкрива в Етнографския музей-Пловдив

Алафрангата е култура, знак за приобщаване към новото, към европейското

| обновено на 18.04.19 в 13:21
7
Снимка: Ж. Танчева

По френски образец или "Алафранга" навлиза в Пловдив след 1860 година и остава, за да промени архитектурата, облеклото и бита на нашите предци. В средата на 19-то столетие се ражда стилът, който олицетворява епохата на проникване на модерната европейска култура в Пловдив. Това каза директорът на Етнографския музей доц. Ангел Янков преди откриване на изложбата „Времето на Алафрангата“. 

Той поясни, че под „а ла франга“ буквално се е разбирало богато украсена стенна ниша във възрожденските къщи на Стария град.  

Такива има в Данчовата къща, къща Хиндлиян, Клианти, Нишанян, Стамболян и в къща Куюмджиоглу, където е разположен Етнографския музей.

Особено характерно за 19 век е било смесването на традиционно българското с новото модерно облекло на гражданите, поясни доц. Янков. Той каза още: Алафранга се нарича новата възрожденска къща и нейният интериор и „мобилировка“, изисканите маниери на изразяване и общуване, а също и модата в облеклото, носено от госпожите и господата в големия град. 

Грозделина Георгиева, уредник в Етнографския музей допълни, че са  показани снимки, постери, облекло, предмети от бита на пловдивчани от средата на 19 век до началото на 20 век. 

Официалното откриване на изложбата е от 18:00 ч. днес в салона на втория етаж на РЕМ – Пловдив. 

Има специално отпечатани каталози на изложбата на български и английски език, финансирана от Европейска столица на културата 2019-а и с подкрепата на Старинен Пловдив. 

Къща Хиндлиян - алафранга



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Галерия "Димитър Георгиев" отбелязва 3 март с концерт

Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..

публикувано на 03.03.25 в 11:02

Безценни факти от историята се съхраняват в НБ "Иван Вазов"

В програма "Точно днес"  на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме   за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията.  Димитър Минев каза: В онзи..

публикувано на 03.03.25 в 10:38

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11