Наистина можем да говорим за промяна в Република Северна Македония. Тя направи своя първи избор след приемането на Преспанското споразумение и след подписването на договора с България и Гърция. Специално с Гърция след решаване на дългогодишния спор за името, проблемите започнаха макар и бавно да намират решение, коментира журналистът от Bloomberg TV България Николай Кръстев.
Като проблем за категоричността на изборите той посочи ниската избирателна активност, която бе по-ниска от прогнозираната досега от влиятелните македонски социолози – под 40%.
Интересен детайл е и този, че албанците на гласуваха, което предстои да бъде анализирано.
Изборите за президент са важни, защото след тях трябва да се отвори пътят на Република Северна Македония към ЕС около средата на юни, довършване на интеграцията с НАТО, което се очаква най-късно до края на годината. И ако тези избори не успеят, защото има и такава вероятност, нещата няма да са лесни и Република Северна Македония може да влезе в политическа криза.
Най-големият въпрос пред държавата сега е икономическият й дневен ред. Изселването, което наблюдаваме в западната ни съседка, е почти необратим процес. Всеки ден младите хора с техните семейства „гласуват“ с краката си и я напускат. Дори и този чисто физически проблем, че няма кой да гласува на президентските избори, няма необходимата активност и не може да бъде постигнат необходимият избирателен праг, показва колко сложна е ституацията в страната.
Хората искат да живеят добре, бидейки членова на ЕС и НАТО, добре разбраха посланията на Пендаровски, който не е новобранец в политиката. Напрежението е сериозно в страната, защото и управлението на Зоран Заев не успя да направи разграничение между политически и икономическия дневен ред, да тръгне с решаването на сериозните икономически проблеми.
Очаквам, че хората ще разберат, че когато се правят политически избори, това ще доведе до нови икономически инвестиции и възможности, за да не напускат хората от западната ни съседка страната си.
Интервюто чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...