Великите европейци - Талес от Милет

Какво толкова прави Талес ли? Ами нищо не се знае със сигурност, но му се приписват с много постижения. Погледнато най-общо, смята се, че той е първият човек, който се откъсва от митоса, за да се отдаде изцяло на търсения в логоса. Преведено на човешки, това значи - къса с гръцката традиция да се свеждат природните феномени до прищевките на боговете и започва да търси естествени причини за тях, да гради и доказва хипотези. А ето някои от постиженията му, споменати от Диоген Лаерций, биографът на прочутите антични философи. „Според някои - казва Лаерций - Талес е първият, който изучава астрономията”. 

Той първи предсказва слънчево затъмнение и фиксира дните на лятното и зимно слънцестоене. Той е човекът, който доста точно изчислява големината на слънцето и на луната. Той пръв говори за безсмъртието на душата. Талес първи вписва правоъгълен триъгълник в кръг и смята това си геометрично постижение за толкова ценно, та в негова памет принася в жертва цял вол. Като философ се занимава с въпроса за материалната първооснова на света и сочи водата като „архе” - нещото, което стои в основата на всичко останало. Според Талес Земята е с формата на кръгъл, плосък барабан, който плува в безкрайна водна шир. И оттук обяснява земетресенията. Те се случват, щом вълна разтърси водата, а не щом Посейдон се разгневи  и прасне морето с тризъбеца. 

Макар да опитва да стои колкото може повече при чисто умозрителните си търсения, Талес, къде по принуда, къде по желание, участва и в практическия живот на своята общност. Той дава умни политически съвети на родния Милет и веднъж дори го спасява от пълно разрушение. Учи съгражданите си с помощта на геометрия да сметнат  разстоянието до даден кораб в морето. Той пръв използва съзвездието Малка мечка за нуждите на навигацията. Предполага се, че дори пише книга по темата, макар това да е твърде съмнително. Изобщо, според славната гръцка традиция, която не само почита умните наши хора от древността, но и ги поставя винаги преди варварите, независимо колко варварите са по-умни, Талес е баща едва ли не на всичко ценно в древния свят. Това не е съвсем така, но все пак приносите му са наистина забележителни.

ELP, Патетична, 21.54 

Талес е роден в малоазийския гръцки град Милет около 625 г. пр.н.е. и умира пак там към 80 лета по-късно. Съвременник на Талес е Солон, прочутият политик, поет и пръв законодател на Древна Атина, Крез, последният цар на Лидия, чието име е останало до наши дни като нарицателно за изключително богат човек, както и персийският цар Кир II Велики, от чиито гняв Талес спасява Милет, като съветва гражданите му да не се включват във военната коалиция срещу персите. Тази история се случва вече към края на живота на Талес, когато съгражданите му много го уважават. 

Не е така през цялото време обаче, особено когато той се връща в родния Мелет след дълго учене в Египет. Разказва се, че тогава милетяните дори го подиграват, като подхвърлят – и за какво ти е цялото знание на света, като с него не си забогатял изобщо. В един момент на Талес явно му писва и той решава да им покаже истинските си възможности. Като използва знанията си за астрономията и връзката между небесните и земните явления, Талес прави цяло състояние само за няколко месеца. Веднага след края на предишния селски сезон той наема на ниска цена всички преси за зехтин в Милет и околностите за година напред. До новата реколта те са напълно непотребни и собствениците им с радост му ги дават. На следващата година обаче, както предвижда философът, маслиновите дръвчета раждат твърде изобилно, а съгражданите му нямат избор – или трябва да бият дълъг път, или да плащат на Талес, за да ползват неговите преси. 

ELP, Nutrocker, 1.11.00 

Много са неяснотите и противоречията, свързани с живота на Талес – като се започне от това дали произходът му е гръцки или финикийски, та се стигне до авторството на две книги, които му се приписват – „За слънцестоенете” и „За равноденствието”. Важното обаче е, че от малък Талес има интерес към ученето, затова богатото му семейство го праща в центъра на знанието – Египет. Талес не се посрамва, а доказва на жреците, че е наистина добър ученик, готов да задмине учителите си, като измисля хитър начин да измери височината на Голямата пирамида в Гиза. В онзи момент от деня, когато сянката на човек е равна на неговия ръст, той забива колче на върха на сянката, хвърлена от пирамидата и по перпендикуляра измерва разстоянието до нейната основа, което е височината ѝ. 

И космологията на Талес е свързана с египетското учение. Според него Вселената е течна маса, в средата на която има въздушно тяло, оформено като купа със свода нагоре. Точно сводът на купата е небосводът, а звездите са богове, които плуват по него. В центъра на долната повърхност на купата пък плува земният диск, обгърнат от вода. Два са основните философски въпроса, които вълнуват Талес – от какво произлиза всичко и каква е основата на битието. Водата, отговаря Талес, е основен принцип, на който се крепи всичко. А богът е всъщност световен разум, който одушевява всичко и привежда нещата в движение. За по-модерно обаче, Талес често нарича въпросния световен разум с думата „необходимост”. 

С тези негови идеи е свързано и мнението му, че между живота и смъртта няма разлика. „Защо тогава не умреш?” – пита го един зевзек. „Точно защото няма разлика” – отвръща философът. Питат го какво е най-трудно в живота, а той: „Да познаеш себе си”. „А кое е най-лесно?” „Да даваш съвети на друг”. „Какво е божественото?” „Онова, което няма нито начало, нито край.” Ето над какви неща разсъждава Талес цял живот. Освен когато не се занимава с астрономия и геометрия. 

Той живее около 80 години, горе-долу два пъти повече от средния човек по негово време, и се превръща не просто в първия мъдрец на Древна Гърция, но и в символ на мъдростта изобщо. Все пак, смъртта му не е много мъдра. Умира на стадиона по време на някакво гимнастическо състезание – Талес е разпален зрител и, увлечен в крясъци, дълго не пие вода и получава топлинен удар.

ELP, Картини от една изложба, 1. 15