Проучването показва, че три партии са със сигурно представителство в Европейския парламент. Това са ГЕРБ, БСП и ДПС. ВМРО остава на ръба на бариерата, коментира за Радио Пловдив социологът от "Тренд" Димитър Ганев.
Декларативната активност отчитаме като сравнително висока. Очаква самата избирателна активност да е малко над 40 %, но и на последните европейски избори тя баше такава, а подадените гласове малко над 2 200 000. На тези избори не бива да очакваме по-различна картина и по- висока изборна активност. В този смисъл избирателната активност ще е и ключът към тези избори, каза Димитър Ганев.
Според проучването ГЕРБ биха получили 31,5 процента, а БСП за България - 30,4 на сто. След имиджовата щета, която ГЕРБ претърпя от скандалите около апартаментите и къщите, основната управляващата партия успява да се стабилизира в рамките на кампанията. Възстановяването е минимално, но все пак достатъчно, за да получат лека преднина пред БСП - разликата през този месец между двете основни партии е в рамките на 1.1 на сто.
ДПС твърдо запазва третата си позиция с 12,8 процента. ВМРО остава на четвърта позиция, точно на ръба на бариерата за да изпрати депутат в Европейския парламент - 5,8 процента. "Воля" успява да покачи своя резултат в рамките на кампанията до 4,8 на сто от гласуващите.
Обединението "Демократична България" не успява да реализира ръст в последните месеци и остава с 4,2 на сто подкрепа сред гласуващите и с малки шансове да изпрати евродепутат.
Сред останалите участници в евровота "Коалиция за България" взима 2,4 на сто от гласовете, "Атака" - 2 процента, Патриоти за Валери Симеонов - 1,3 на сто, а Възраждане - 1,2 на сто.
Димитър Ганев добави, че на база на проучването може да се направи извод, че съществува практически паритет между двете водещи партии - ГЕРБ и ДПС. Те са на голяма дистанция от ДПС, както и четвъртата партия, която също е на голямо електорално разстояние от Движението. Самото ДПС дава много сериозна заявка за този вот. За тази партия е много важно да покаже, че се е възстановила от удара, който ДОСТ им нанесе през 2017-а година.
Според проучването ГЕРБ биха получили 31,5 процента, а БСП за България - 30,4 на сто. След имиджовата щета, която ГЕРБ претърпя от скандалите около апартаментите и къщите, основната управляващата партия успява да се стабилизира в рамките на кампанията. Възстановяването е минимално, но все пак достатъчно, за да получат лека преднина пред БСП - разликата през този месец между двете основни партии е в рамките на 1.1 на сто.
ДПС твърдо запазва третата си позиция с 12,8 процента. ВМРО остава на четвърта позиция, точно на ръба на бариерата за да изпрати депутат в Европейския парламент - 5,8 процента. "Воля" успява да покачи своя резултат в рамките на кампанията до 4,8 на сто от гласуващите.
Обединението "Демократична България" не успява да реализира ръст в последните месеци и остава с 4,2 на сто подкрепа сред гласуващите и с малки шансове да изпрати евродепутат.
Сред останалите участници в евровота "Коалиция за България" взима 2,4 на сто от гласовете, "Атака" - 2 процента, Патриоти за Валери Симеонов - 1,3 на сто, а Възраждане - 1,2 на сто.
16 на сто от всички избиратели в България все още не са решили за кого ще гласуват. Малко над една трета (35 на сто) пък са решили още преди кампанията, а 9 процента са взели решение по време на кампанията.
От "Тренд" уточняват, че теренът на проучването е приключил на 17 май и вероятно в дните до изборния ден процентът на решилите по време на кампанията може леко да се увеличи.
30 на сто пък ще се възползват от правото си на преференция, докато 39 на сто няма да го направят. Най-висок този процент е в БСП, което се обяснява с вътрешнопартийното напрежение при социалистите.
До края на кампанията има още време и не можем да гадаем как ще се разпределят гласовете на хората, които все още не са решили дали да гласуват, каза в заключение социологът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...