Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
„Корени и светила“ на Любослава Трайкова е сборник с разкази, в който са събрани сложни човешки съдби и характери. Случки от прекършеното детство, ранно откритата жестокост на живота, бракът, който се превръща в капан. Това са текстове, които разобличават недъзите на съвременното общество и ни карат да се замислим. Там място намира и..
Изложба с плакати за постановката „Едип и пророците“, създадени от учениците от 11. и 12. клас от специалност „Рекламна графика“ на Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ , ще се открие в Драматичен театър-Пловдив. Събитието ще представи алтернативни рекламни плакати за спектакъла „Едип и пророците“ на пловдивския театър,..
Виртуозната цигуларка Лия Петрова е първият гост-солист на Оркестъра на Опера Пловдив през 2025 година. Симфоничният концерт в Дома на културата „Борис Христов“ ще бъде дирижиран от австрийския диригент и пианист с руско потекло Алексей Корниенко - преподавател в Държавната консерватория на Каринтия (Kärtner Landeskonservatorium), съосновател..
Тази вечер в Клуб „Петното на Роршах“ ще се състои премиера на стихосбирката на Станислава Станоева „Хляб, любов и други ангели“. За поетесата и нейната книга ще говори Александър Секулов. Според поета и графичен дизайнер Иво Рафаилов книгата е пропита с носталгия, като светлина, която идва отдалеч и осветява пътя.
Художникът Васил Петров представя изложба живопис „Дионисиеви мистерии“ в галерия „Възраждане“. Тя се открива тази вечер, а с експозицията художникът ще ни потопи в тайнства – божествени и човешки. „Новата изложба на Васил Петров отново ще ни потопи в тайнства – божествени и човешки. Любимите на художника сюжети – жената, виното, боговете са..
Предимно облачно
Разкъсана облачност