Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Ще превали и прегърми
Краткотраен дъжд