Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
Гласуването за плакатите, участващи в осмото издание на Национален ученически конкурс „Плакат–Костадин Отонов“, се проведе чрез онлайн-системата за оценяване в сайта на НХГ "Цанко Лавренов", която е организатор на събитието съвместно с Министерство на културата на Република България. Темата за 2025 г. е „Учим заедно, учим различно“ и е..
Днес щях да пиша за Хърбърт Уелс. Обаче си отиде Тери Пратчет и тази смърт, освен всичко друго, ме удари по главата с чука на справедливия упрек, че прекалено дълго отлагах. Трябваше още приживе да го представя в тази наша поредица, той беше не просто велик европеец, а най-добрият жив писател на нашето време. Само че вече не е жив и сега трябва да кажа..
Документалната изложба „Катя Паскалева: Жена със сто лица“ ще бъде открита във фоайето на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик. Изложбата е посветена на 80-годишнината от рождението на една от най-емблематичните фигури в българския театър и кино. Изложбата представя над 130 фотографии, документи и лични записки,..
Община Пловдив получи като дарение 10 картини от личната колекция на журналиста Иван Гарелов. Дарението направи неговата дъщеря Калина Гарелова. Творбите са на едни от най-значимите български художници, свързани с Пловдив - Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Ангел Василев, Атанас Хранов и други. По волята на дарителя картините ще..
Първата онлайн платорма за изкуства в Пазарджик беше представена в Лондон, а какви предимства ще даде на местните творци каментира в програма "Точно днес" Таня Колчакова-Янева, бивш заместник-кмет на Пазарджик. Тя разказа, че иновативна онлайн галерия, посветена на културата, изкуството и занаятите от региона е готова и в момента се качва..