Интересът към българските земи в Античността непрекъснато нараства. Нарастват обаче и усилията да се спекулира с тях и да се фалшифицират исторически събития и факти, заяви тракологът от БАН проф. Ваня Лозанова.
Винаги има и опити за самоизява и желание на научните форуми по темата да се заяви нещо, което шокира аудиторията, въпреки че не е вярно. Нашето общество трябва да свиква с фалшивите новини и да отделя чистата наука от усилията за спекулация с нея.
Моето усилие е свързано с изследване на писмените форми на комуникация в древна Тракия и то в Предримската епоха. Исках да се противопоставя на опити за спекулация в тази област на тези, които не знаят, че гръцките букви са първообраз на някои от кирилските букви в нашата азбука и се опитват да заблудят обществеността, че едва ли не са открили тракийски знаци. И че кирилската азбука е изобретена от Орфей и т.н.
Системата на писмено комуникиране в Древна Тракия е чрез гръцки букви, дори чрез гръцки думи и словесност. Това не е страшно и не означава, че древните траки са били неграмотни. Но нека не пренасяме нашите представи за грамотност към древността. Напротив, четейки Стария завет, научаваме, че такава велика личност като Давид, също не е можел да пише. Не е било нужно, щом е имало кой да пише.
Всички форми на писане – на тракийски език чрез гръцки букви, каквито са голям брой надписи от остров Самотраки, са интересен документ за това, как се комуникира в Древна Тракия. Надявам се, че убедих публиката в това, че най-чесдто използването на писмени форми за комуникация са в рамките на религиозните отношения между хората.
Науката непрекъснато ни изненадва с новости. но за какво е тя, ако не можем да я споделяме с хората, които имат интерес към нашата древност.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...