Поклоническото пътуване е духовно удовлетворение

Отец Емил Паралингов определя поклоническите пътувания като подвиг и училище. Той не говори за религиозен туризъм. Не употребява думата туризъм, тъй като счита, че не е подходяща.

Поклоничеството е с много древен произход, още от Стария завет е свързано с път към Бога. Това е част от енорийската дейност на всеки един свещеник, относно духовната просвета и укрепване вярата хората. Посещават се известни и малки манастири с чудотворни икони. Създаваме организация и отиваме да участваме в богослужения, да се пречестят хората, които са постили и изповядани от мен, да се докоснат до тези светини, мощи и икони. Да видят близки и далечни православни страни, къде са по нашия духовен път?

При тези пътувания се извършва просветна и духовна дейност. Четат се жития на светиите, за чудесата на чудотворната икона. Посещаваме неизвестни за нас византийски минастири и се покланяме на светци, които извън Гърция не са познати. Старая се хората да получат богата духовна култура. Едно такова пътуване е като училище. Ние пътуваме скромно, защото поклоническото пътуване, не е само път, но и подвиг. Коренът на думата поклоничество е поклон. Поклонът е усилие на тялото, да се наведеш, затова тези пътувания са форма на подвиг. Важна е крайната цел на духовно удовлетворение и  хората да продължат по своя път във вярата.  

Интервюто с отец Емил Паралингов е в звуковия файл.