Бременна ли е госпожа Арнолфини - или мъртва? Коя от рисунките в Гентския олтар е на Ян, коя на брат му Хуберт? Използва ли художникът специални огледала и лещи, за да стигне до почти невидимите детайли, които изобразява? В много подобни случаи отговорът и на най-добрите специалисти е – не знам. Но това не пречи всички да харесват картините на Ван Ейк вече цели 6 века.
В първата половина на XV век в Нидерландия се заражда тъй нареченото art nova – ново изкуство, което става известно като Северен Ренесанс. Нещата обаче са малко по-различни от процесите на Юг. Докато в Италия Ренесансът възражда Античността и възвеличава на човека, то на Север той е част от зараждащата се тенденция за „самостоятелно, интуитивно и религиозно-мистическо познание за света на новата северна култура”. Неслучайно, заредено с подобна нова чувствителност, творчеството на Ян Ван Ейк става изходен пункт за развитието на реализма в историята на европейската живопис. Джорджо Вазари твърди например, че именно Ван Ейк измисля маслените бои, но не е вярно.
През XII век немският монах Теофилус въвежда в по-широка употреба боите с ленено масло. Те обаче не са особено подходящи за творческо рисуване, защото съхнат твърде бавно, а се ползват предимно за декорация заради тяхната устойчивост. Но през XV век Ван Ейк прави революция - измисля химически начин да ускори съхненето на боите и така постига възможността всяка мазка на четката да блести, сякаш носи скрита светлина в себе си. Ян Ван Ейк е роден около 1390 година близо до Маастрихт. Липсва информация за родителите му, но има голям брат - Хуберт, който е първият му учител в занаята. Има още брат Ламберт и сестра Маргарет – и всички те са художници, тоест, вероятно става дума за дълга семейна традиция, зкоято се предава и генетично.
Няма информация за живота и делата на Ян Ван Ейк, докато става на около 30 години. После името му се появява в документ от 1422, когато е придворен художник при херцог Йохан Баварски, принц на Холандия и Хайнаут. Документът е свързан с плащания, извършени на „Майстор Ян, художника.” Ван Ейк обаче е не просто рисувачът на двора, а valet de chamber, човек от най-близката свита на владетеля. Когато херцогът умира през 1425, Ван Ейк е нает от новия владетел на Нидерландия - Филип Добрия, херцог на Бургундия. Според записите, това става „с всички почести, преимущества, свободи, права и изгоди”. И с голяма заплата, както и с щедри допълнителни финансови подаръци. Явно Филип Бургундски не просто харесва Ян като художник, но двамата се сближават и той го ползва в дипломатически мисии. Между 1426 и 1429 година, Филип го праща „на тайна мисия” в „определени далечни земи”.
Предполага се, че пътуването стига и до Йерусалим. Освен всичко друго, високото ниво на дипломация, в която е замесен Ван Ейк показва, че той има широки интереси, умения за общуване и прекрасно образование. Този извод се подкрепя и от факта, че за да забързаш съхненето на маслените бои, са необходими знания по химия. Или поне по алхимия. В своята „Книга за знаменитите мъже” италианският хуманист Бартоломео Фацио пише също, че Ван Ейк се занимава с геометрия и рисува собствена географска карта. Детайли от картините му са доказателство, че познава растителния свят. А в подписите, които оставя по платната – нещо новаторско в онзи момент - са вплетени старогръцки и еврейски букви.
Втората дипломатическа мисия на Ван Ейк, е в Португалия, за да се договори брак между овдовелия херцог Филип и принцеса Изабела. Ван Ейк рисува два портрета на принцесата и ги изпраща херцога, за да добие той представа за истинската нейна визия. И двата портрета са загубени, но казват, че в тях художникът не спестява нищо и изобразява реално не особено атрактивната принцеса. Въпреки това обаче, бракът е факт на Коледа 1429, а Ван Ейк се хваща с „Поклонението пред Мистичния Агнец” или тъй наречения Гентски олтар в катедралата „Свети Бавон”, една от най-великите му творби.
Смята се, че олтарът в Гент е започнат от Хуберт Ван Ейк някъде около 1420 година, после двамата братя работят заедно, а след 1426, когато Хуберт умира, Ян го довършва и през 1432 олтарът е осветен. Следващите години - до смъртта му през 1441, са наистина златни за Ван Ейк и тогава той създава повечето си знаменити Мадони, както и някои от най-известните си портрети. Сред тях е портретът на жена му, поне 19 години по-младата от него Маргарита, момиче от невисок благороднически произход, за която се жени през 1432. Разбира се, най-известният шедьовър от зрелите години на Ван Ейк е неговият „Портрет на семейство Арнолфини”, първият двоен портрет в историята на европейската живопис. Платното представя сватбена сцена от живота на италианския търговец Джовани Арнолфини и жена му Констанца, така се смята. Заради характерния жест, с който Констанца държи лявата си ръка на корема пък, публиката често се заблуждава, че тя е бременна. Всъщност тя повдига полите на тежката си рокля, иначе не би могла изобщо да направи и крачка.
Така или иначе, в огледалото зад гърба на семейство Арнолфини смътно се отразяват две фигури, едната от които е самият художник – Ян Ван Ейк. Допълнително основание да се вярва в това дава надписът над огледалото: „Ян Ван Ейк беше тук – 1434”. И всичко е прекрасно, но има малък проблем – Констанца Арнолфини умира година по-рано и през 1434 няма как да е отвъд и отсам едновременно. Така се ражда теорията, че творбата всъщност е възпоменателна, но нещата продължават да са твърде спорни.
Безспорно е обаче, че няма и 7 години по-късно от този свят си тръгва и великият Ян Ван Ейк. Епитафията на гроба му гласи: „Тук почива славният и пълен с необикновени добродетели Йоан, чиято любов към живописта беше изумителна; той рисуваше и дишащи живот изображения на хора, и всичко живо прославяше със своето изкуство.”
Премиера на спектакъла „Хадера́л – последното пътуване на Константин Величков“ ще се състои тази вечер в Пазарджишкия театър , който носи името на видния наш възрожденец и деятел на културата. Постановката е по идея на новия директор на театъра – Димитър Ба́ненкин, който обявява, че целта е да се почете 170-годишнината от рождението..
Художничката Евгения Панчова открива тази вечер изложба в Пловдив . В първата си самостоятелна експозиция за галерия "Резонанс" тя ще покаже живопис, пластика и рисунки. 26 нейни творби могат да се видят до 11 ноември 2025 г. Евгения Панчова е родена през 1963 година Пазарджик. През 1982 - завършва ССХУИИ „Цанко Лавренов“ – Пловдив,..
Изложба "Випуск 1999" на Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов", която е посветена на 50 години от създаването на училището, ще се открие тази вечер в Културния център на Радио Пловдив. Преподавателят Ангел Китипов е куратор на експозицията, която ще представи произведения в различни техники и стилове, създадени от бившите..
На 6 юли 1957-ма година се случва знаменита среща между две момчета, която отваря широко вратите на света към един необятен музикален феномен. В църквата „Свети Петър” в Уултън, един от южните квартали на Ливърпул, Пол среща Джон и му изсвирва една малка песничка на Литъл Ричард - Long Tall Sally, което може да се преведе като „Дългата, кльощава Сали”...
Продължават срещите в Литературен Салон "Spirt & Spirit" и Пловдив чете. Тази вечер в клуб „Петното на Роршах“ ще е представянето на последния роман на Яница Радева - „Годината, която започна в неделя“. Модератор на срещата ще бъде писателката Ина Иванова. Романът е написан през 2024 г. Сюжетът с е развива през 1967 година в едно малко..