Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Ян Ван Ейк


Има много неясноти и загадки около великия нидерландски художник Ян Ван Ейк, бащата на Северния Ренесанс в изобразителното изкуство. И те не са свързани само с оскъдната информация за живота му, а пълнят и творбите на художника. 

Бременна ли е госпожа Арнолфини - или мъртва? Коя от рисунките в Гентския олтар е на Ян, коя на брат му Хуберт? Използва ли художникът специални огледала и лещи, за да стигне до почти невидимите детайли, които изобразява? В много подобни случаи отговорът и на най-добрите специалисти е – не знам. Но това не пречи всички да харесват картините на Ван Ейк вече цели 6 века.

В първата половина на XV век в Нидерландия се заражда тъй нареченото art nova – ново изкуство, което става известно като Северен Ренесанс. Нещата обаче са малко по-различни от процесите на Юг. Докато в Италия Ренесансът възражда Античността и възвеличава на човека, то на Север той е част от зараждащата се тенденция за „самостоятелно, интуитивно и религиозно-мистическо познание за света на новата северна култура”. Неслучайно, заредено с подобна нова чувствителност, творчеството на Ян Ван Ейк става изходен пункт за развитието на реализма в историята на европейската живопис. Джорджо Вазари твърди например, че именно Ван Ейк измисля маслените бои, но не е вярно. 

През XII век немският монах Теофилус въвежда в по-широка употреба боите с ленено масло. Те обаче не са особено подходящи за творческо рисуване, защото съхнат твърде бавно, а се ползват предимно за декорация заради тяхната устойчивост. Но през XV век Ван Ейк прави революция - измисля химически начин да ускори съхненето на боите и така постига възможността всяка мазка на четката да блести, сякаш носи скрита светлина в себе си. Ян Ван Ейк е роден около 1390 година близо до Маастрихт. Липсва информация за родителите му, но има голям брат - Хуберт, който е първият му учител в занаята. Има още брат Ламберт и сестра Маргарет – и всички те са художници, тоест, вероятно става дума за дълга семейна традиция, зкоято се предава и генетично. 

Няма информация за живота и делата на Ян Ван Ейк, докато става на около 30 години. После името му се появява в документ от 1422, когато е придворен художник при херцог Йохан Баварски, принц на Холандия и Хайнаут. Документът е свързан с плащания, извършени на „Майстор Ян, художника.” Ван Ейк обаче е не просто рисувачът на двора, а valet de chamber, човек от най-близката свита на владетеля. Когато херцогът умира през 1425, Ван Ейк е нает от новия владетел на Нидерландия - Филип Добрия, херцог на Бургундия. Според записите, това става „с всички почести, преимущества, свободи, права и изгоди”. И с голяма заплата, както и с щедри допълнителни финансови подаръци. Явно Филип Бургундски не просто харесва Ян като художник, но двамата се сближават и той го ползва в дипломатически мисии. Между 1426 и 1429 година, Филип го праща „на тайна мисия” в „определени далечни земи”. 

Предполага се, че пътуването стига и до Йерусалим. Освен всичко друго, високото ниво на дипломация, в която е замесен Ван Ейк показва, че той има широки интереси, умения за общуване и прекрасно образование. Този извод се подкрепя и от факта, че за да забързаш съхненето на маслените бои, са необходими знания по химия. Или поне по алхимия. В своята „Книга за знаменитите мъже” италианският хуманист Бартоломео Фацио пише също, че Ван Ейк се занимава с геометрия и рисува собствена географска карта. Детайли от картините му са доказателство, че познава растителния свят. А в подписите, които оставя по платната – нещо новаторско в онзи момент - са вплетени старогръцки и еврейски букви.

Втората дипломатическа мисия на Ван Ейк, е в Португалия, за да се договори брак между овдовелия херцог Филип и принцеса Изабела. Ван Ейк рисува два портрета на принцесата и ги изпраща херцога, за да добие той представа за истинската нейна визия. И двата портрета са загубени, но казват, че в тях художникът не спестява нищо и изобразява реално не особено атрактивната принцеса. Въпреки това обаче, бракът е факт на Коледа 1429, а Ван Ейк се хваща с „Поклонението пред Мистичния Агнец” или тъй наречения Гентски олтар в катедралата „Свети Бавон”, една от най-великите му творби. 

Смята се, че олтарът в Гент е започнат от Хуберт Ван Ейк някъде около 1420 година, после двамата братя работят заедно, а след 1426, когато Хуберт умира, Ян го довършва и през 1432 олтарът е осветен. Следващите години - до смъртта му през 1441, са наистина златни за Ван Ейк и тогава той създава повечето си знаменити Мадони, както и някои от най-известните си портрети. Сред тях е портретът на жена му, поне 19 години по-младата от него Маргарита, момиче от невисок благороднически произход, за която се жени през 1432. Разбира се, най-известният шедьовър от зрелите години на Ван Ейк е неговият „Портрет на семейство Арнолфини”, първият двоен портрет в историята на европейската живопис. Платното представя сватбена сцена от живота на италианския търговец Джовани Арнолфини и жена му Констанца, така се смята. Заради характерния жест, с който Констанца държи лявата си ръка на корема пък, публиката често се заблуждава, че тя е бременна. Всъщност тя повдига полите на тежката си рокля, иначе не би могла изобщо да направи и крачка. 

Така или иначе, в огледалото зад гърба на семейство Арнолфини смътно се отразяват две фигури, едната от които е самият художник – Ян Ван Ейк. Допълнително основание да се вярва в това дава надписът над огледалото: „Ян Ван Ейк беше тук – 1434”. И всичко е прекрасно, но има малък проблем – Констанца Арнолфини умира година по-рано и през 1434 няма как да е отвъд и отсам едновременно. Така се ражда теорията, че творбата всъщност е възпоменателна, но нещата продължават да са твърде спорни. 

Безспорно е обаче, че няма и 7 години по-късно от този свят си тръгва и великият Ян Ван Ейк. Епитафията на гроба му гласи: „Тук почива славният и пълен с необикновени добродетели Йоан, чиято любов към живописта беше изумителна; той рисуваше и дишащи живот изображения на хора, и всичко живо прославяше със своето изкуство.”



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Мирела Иванова призьор на Голямата награда "Орфей"

Поетесата Мирела Иванова е тазгодишният носител на Голямата награда „Орфей“ за изключителни достижения в поезията. Церемонията по връчването бе в Малката Базилика на Пловдив на Международния фестивал на поезията „Орфей“. Наградата й бе връчена от заместник-кмета по култура Пламен Панов. Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в..

публикувано на 09.05.24 в 20:54

Отново международен фестивал на поезията "Орфей" в Пловдив

Международният фестивал на поезията „Орфей“ стартира в Пловдив в 18 ч. в Малката раннохристиянска базилика. В седмото му издание участват 12 поети от 9 страни, които ще четат на роден език и в превод на български. След рецитала ще се състои церемония по награждаването на тазгодишния призьор с Голямата награда „Орфей“ за изключителни достижения..

обновено на 09.05.24 в 08:19

Живописецът Илия Желев открива изложба в ГХГ - Пловдив

Eдин от най-разпознаваемите български живописци Илия Желев открива изложба в Градската художествена галерия в Деня на Европа - 9 май.  На първия етаж в сградата на Главната той ще покаже 27 произведения в стила, който почитателите му у нас и особено в Германия и Австрия добре познават. Както пише за него немският критик Ралф Ренсман:..

обновено на 09.05.24 в 08:18

Вечер за писателя Агоп Мелконян в читалище "Възраждане"

Вечер, посветена на писателя Агоп Мелконян (1949-2006 г.), ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в читалище „Възраждане“.  Проявата е по повод 75-ата годишнина от неговото рождение. В присъствието на съпругата му Людмила Мелконян ще бъдат представени стихосбирката „Територия, недокосната от позори“ и сборникът „Спомен за света на Агоп Мелконян“...

публикувано на 09.05.24 в 07:41

Атанас Маринчешки събира изгреви и залези в "Сигна"

Самостоятелна изложба живопис показва художникът Атанас Маринчешки в галерия „Сигна“. Това е третата изложба в галерията на автора, който след години работа в полицейските служби, се отдава изцяло на живописта, като изгражда свой стил и почерк на изобразяване. Съдържа 17 маслени платна. Характерни за неговите картини са наличието на..

публикувано на 08.05.24 в 15:24