тарляха се и сецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурлите
и отма раварсапваха прасурси.
Е, да свършваме. Ако говорим за писателя Луис Карол, стига само да се цитира това знаменито начало на стихотворението за Джаберуоки и няма нужда от повече приказки. Както сам той твърди: „Ако в едно стихотворение няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш”. Обаче има какво още да се каже за алтер егото на този велик британски писател, математик, философ, фотограф, изобретател и дякон от колежа Крист Чърч, Оксфорд, на име Чарлс Латуидж Доджсън.
„Преди да отидеш някъде, трябва да вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете” – съветва Луис Карол. Аз хубава пръчка си имам, откак прочетох историите за Алиса и нейните стряскащи разума приключения. Трудно се прониква в гения на този човек, но и това е разбираемо – в отношенията си с Чарлс Доджсън не успява докрай дори самата кралица Виктория. През 1864, когато излиза „Алиса в страната на чудесата”, тя я чете с възторг. След което моли поданика си да посвети следващата си книга на нея. Малко по-късно Виктория получава томче с посвещение, озаглавено „Елементарен трактат за детерминантите” - един от 11-те математически трудове на математика Чарлс Доджсън.
Хубава история, съвсем като истинска, но не е. Работата тук е обратна на историите за Алиса, които не приличат на истински, но всъщност са. Луда работа, нали? Но и това е нормално. Както признава Чеширският котарак: „Тук всички сме луди”. Но Лудият Шапкар уточнява вразумително: „Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.” Как да не му повярва човек?
Чарлс Латуидж Доджсън е роден през 1832 г. в Дарсбъри, графство Чешир. Предците му служат или в армията или в църквата. Баща му, също Чарлс Доджсън, е надарен математик с изгледи за блестяща научна кариера, но през 1830 се жени за първата си братовчедка Франсис Латуидж и става провинциален пастор. Синът върви по стъпките му, но с известни разлики – той реализира академична кариера, но никога не се жени, въпреки че има многобройни връзки. До 12 години малкият Чарлс учи в къщи - чете много, занимава се с математика. Независимо от заекването си, той се занимава с братята и сестрите си – разказва приказки, измисля игри и дори издават домашно списание. После учи в граматическото училище в Ричмънд, както и в недолюбваното частно училище Ръгби, където интересите му се фиксират на математика и класически езици.
През 1850 той отива в бащиния колеж Крист Чърч в Оксфорд. Като студент не е особено прилежен, но талантът му е голям и получава награди и стипендии. Завършва и през следващите 26 години става скучен, както се твърди, преподавател по математика в Крист Чърч. Ръкоположен е и за дякон и най-важното – среща чаровната Алиса Лидъл - прототип на героинята от двете най-знаменити книги на писателя Луис Карол. През 1855, когато започва да преподава в колежа, Чарлс се запалва по най-модното изкуство – фотографията. Думата „фотография” е от гръцки и означава „светопис”, тя е рожба на бурната техническа революция през 19 век - първата, достигнала до нас снимка, е от 1826. През 1856 година Чарлс си купува фотографска екипировка, прави студио и започва да експериментира, като постепенно се превръща в един от най-добрите британски фотографи на епохата. През същата година декан в Крист Чърч става Хенри Лидъл, Чарлс Доджсън се сближава с него и семейството. В следващите години той често ги снима, най-вече момичетата, прекарва с тях много време и ги забавлява с измислени истории, игри на думи и откровени глупости. Когато Чарлс се запознава с любимката си Алис, тя е едва на 4, а през 1862, когато е на 10, се случва чудото.
През един юлски ден той, заедно със свещеника Робърт Дакуорт и три от момичетата Лидъл, са на разходка с лодка по Темза. Докато Робърт гребе, Чарлс забавлява децата с истории за малката Алиса, която попада в подземния свят, докато гони един бял заек и с нея се случват чудати приключения. „О, и, моля, нека да има повече всевъзможни глупотевини” - насърчава го реалната Алиса. Историята ѝ допада толкова, че тя моли Чарлс да я запише. След няколко месеца той наистина го прави – подготвя ръкопис със заглавие - „Приключенията на Алиса под земята”, рисува собствени илюстрации, подвързва първото копие и го подарява на героинята си.
В един момент Чарлс Доджсън си дава сметка, че книгата може да е интересна не само като семейно четиво, праща ръкописа на Макмилън, който е във възторг и наема за илюстратор художника сър Джон Тениел. Работата с Тениел е плодотворна, доколкото художникът дава на писателя идеи за някои от най-великите сцени в книгата – например историята с Лудия Шапкар. Но докато книгата се подготвя за печат, вече като „Алиса в страната на чудесата”, с нашия герой се случва още една трансформация. Той измисля псевдонима си Луис Карол и го използва за всичките си бъдещи литературни писания, докато за математическите си трудове продължава да използва истинското си име.
Някои и досега твърдят, че в този човек наистина живеят най-малко двама души и май наистина е така. У Чарлс Доджсън супер ексцентричният мислител и писател е в тялото на скучния преподавател; религиозният консерватор съжителства с любителя на не особено приличните забавления в театъра; присмехулникът, който в книгите си изобличава лицемерието на кралската власт и кланящата се тълпа, обитава една и съща глава с човека, който харесва кралицата и я посреща подобаващо в колежа; дяконът, който обича зрелите жени, включително женени, ги нарича „мои деца” - също както нарича и любимите си момиченца, с които най-невинно се забавлява, като ги снима и рисува, включително понякога без дрехи. За морала на 20 и 21 век това е шокираща проява на педофилия.
Преди да лепим етикети обаче, трябва да знаем как самото викторианско общество гледа на голото детско тяло и как всичко става в съответствие със сложните технологии за запазване на приличието, на които викторианците са толкова големи майстори.
„Национална служба за охрана. Спомени на Генерала“ е книга, която излезе наскоро и която бе повод нейният автор да бъде гост в предаването Клуб "Неделя". Тя е дело на най-дълго заемалия ръководния пост в НСО – генерал Димитър Владимиров. В продължение на 12 години и половина, между 1992 и 2004-та, той работи с трима български президенти: Желю..
В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 23 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А,..
Православната църква отбелязва днес паметта на Св. Климент Охридски. Той е един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Българската православна църква го тачи като един от Светите Седмочисленици. Имен ден празнуват..
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..