Здравният икономист Аркадий Шарков коментира решението, което ще влезе в сила след 2 месеца, специализантите по медицина, които са на държавна издръжка, да останат да работят в България поне 3 години. Те ще работят там, където ги изпрати Здравното министерство. Идеята е добра, но не е добре уредена.
Според Шараков, това решение е по-скоро с негативно - дълготраен оттенък, отколкото с позитивен.
Той сравни ситуацията, в която ще бъдат поставени младите лекари, с времето от преди 89-та година с практиката на преразпределенията и определи специализантите като крепостни селяни.
Шарков заяви, че това няма да реши проблема с липсата на лекари в много региони на страната, а напротив, те ще намалеят до минимум.
Той подчерта, че това решение ще се отрази и на качеството на самото обучение, ако младите лекари са принудени да отидат в малки болници, в които не работят първокласни лекари, то и обучението ще бъде с това качество. Известно е, че в големите областни градове са по-добрите лекари и това се отразява и на качеството на обучението.
Важен аспект по темата е и въпросът за специалностите- проблемът е за тези, които не са добре платени, като анестезиолози, патонатаоми и пр. и в този случай разграничението между общински и частни болници не е от водещо значение. Там почти няма пари и липсват кадри.
Качеството на медицинската грижа не е лъскавото, а нивото на качество на лекарите.
Друг е въпросът с броя на болниците у нас и колко от тях трябва да се закрият и преструктурират, защото в някои места, болниците работят като социални домове.
Работещият вариант според Шараков е самите болници да сключват договорите и заплащат на специализантите, както е практиката във Великобритания и други западни държави. Там на специализантите заплаща не държавата, а частни компании. Затова, според Шарков, ако у нас на специализантите се заплаща не от държавата, както досега, а от болниците, в които ще се специализира, но без здравни пътеки и пр. ограничения, само това може да реши проблемът.
Въпросът е, че у нас това не е възможно. Необходимо е политическо решение, а такова няма.
Цялото интервю с Аркадий Шарков е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...