Великите европейци - Жан Моне

„За да е истинско и въздействащо едно произведение на изкуството, то задължително трябва да е в някаква степен незавършено” – цял живот вярва Жан Моне. Има едно голямо изключение от това правило обаче и то се отнася за изкуството да се прави коняк. Питието, с което Моне е отраснал, което пие цял живот, от търговията с което прави парите си и се учи на диалог и взаимно изгодно сътрудничество, питието, покрай което до голяма степен оформя характера и идеите си, трябва задължително да бъде напълно и прекрасно завършено. Иначе Жан Моне отказва да го пие.

На 9 май 1950 година френският външен министър Робер Шуман чете текст, известен като Планът „Шуман”, макар че негов автор, както и изобщо на идеята за създаване на обединена Европа стъпка по стъпка, е на Жан Моне. Така стартира Европейската общност за въглища и стомана, в която 6 държави правят наднационална корпорация, за да разработвата общите ресурси. Идеята е проста и брилянтна. След двете световни войни всички искат мир. Но хора като Жан Моне си дават сметка, че ако Германия пак бъде унижена и притисната в ъгъла, рано или късно ще се стигне до трета катастрофа. Ако ресурсите, без които не може да стартира нито една война обаче, се разработват заедно, това ще доведе до взаимен контрол, до общ просперитет и задълбочаване на сътрудничеството. И това сработва – Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана влиза в сила през 1952. През 1958-ма в ход са вече двата Римски договора – за Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия. През 1992 в Маастрихт е подписан договорът за Европейския съюз, трансформиран през 2007 със споразумението от Лисабон. Така, въпреки съмненията и проблемите, Европа продължава да върви към федерализация, към единство на хората, а не на нациите, път, за изграждането на който Жан Моне се труди цял живот. 

Жан Моне е роден през 1888 година в Коняк, където, казват, има две категории хора – едните произвеждат коняк, другите търгуват с него. Бащата му, Жан-Габриел, е човек обаче и от двете категории. Той си произвежда семейната марка „Жан-Габриел Моне и Ко”, но е и председател на местния кооператив, който изнася коняк по света. Съпругата му, Мария Демел, помага в семейния бизнес, тя знае много за благородното питие, защото е дъщеря на главния технолог на „Енеси”. Някои смятат, че това рождено място и тази среда изграждат у Жан Моне две от неговите най-характерни черти – склонността към планиране и администриране, така типични за Франция изобщо, плюс склонността към глобализация, към свободен пазар, типична пък за производителите и търговците на коняк. Жан Моне е едва на 16, когато завършва местната гимназия и тръгва по света. Отива първо в Лондон, където учи езика и тънкостите на бизнеса, после пътува по света, включително в САЩ. Впечатленията му от живота там обаче са толкова силни, че той сериозно се замисля  за създаване на Съединени европейски щати – идея, която писателят Виктор Юго лансира още, преди десетилетия, през 1849.

Началото на Голямата война през 1914 разрушава света на илюзиите и забавленията, наречен Бел епок. Жан Моне работи като финансов съветник на правителството и предлага план за координация на военните доставки на съюзниците. Планът е приет и координацията с британците е възложена на Моне. През 1919 пък той е предложен за заместник-генерален секретар на новосъздаденото Общество на народите, но това не е неговото място и той скоро се маха, като се извинява с нуждата да поеме бащиния бизнес. Моне наистина се връща към търговията с коняк, но скоро се разгръща нашироко във финансовите среди, създава банки и консултира правителства. Жан Моне е поканен и прави успешни реформи на следвоенната полска злота и румънската лея. Дълги години работи в Китай като съветник на Чан Кай Ши. На парти през 1929 среща 22-годишната италианска художничка Силвия Джанини. Двамата се залюбват тутакси, но Силвия е женена и не може да се разведе. Тогава Жан Моне измисля гениален план – отиват със Силвия в Москва, с помощта на приятели дипломати бързо получават гражданство, тя се развежда по съветския закон и двамата сключват граждански брак. От гражданството се отървават скоро, но живеят щастливо заедно, въпреки че църковен брак сключват едва през 1974, когато мъжът на Силвия умира, а Моне е вече на 86.

През 30-те години Жан Моне с тревога следи събитията в Германия и възхода на  нацизма. Когато през 1935 се приемат антиеврейските закони, Моне коментира: „Хората, които са способни на това, ще започнат война”. Още от 1938 и през самата война той прави совалка между Париж, Лондон и Вашингтон, за да координира военните усилия на демократичните държави. Става финансов съветник на Рузвелт и дори измисля за една негова реч него израза: „Америка е големият арсенал на демокрацията”. През 1943 Жан Моне се включва в Националния освободителен комитет на Дьо Гол и в едно изказване заявява: „Няма да има мир в Европа, ако след войната държавите се възстановят на базата на националния си суверенитет. Държавите в Европа са твърде малки, за да гарантират на своите народи необходимия просперитет и национално развитие. Европейските държави трябва да се превърнат във федерация”. 

Вече през 50-те Моне се хваща здраво за работа и планът му сработва. Той е вече на 64, но е много активен. За да поддържа форма, прави три огромни жертви – намалява вкусната френска храна, пие любимия си френски коняк от 34-та само вечер след работа и значително по-рядко дими с любимите кубински пури. При това положение, нищо чудно, че Жан Моне наистина успява почти да реализира двете си най-големи мечти – да доживее до сто години и да види Европа единна.