Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Франсоа Рабле, първа чест

Не знам кой има интерес да чуе как Гаргантюа разсъждава пред баща си, Грангузие, по хуманистичната тема за изтриването на задниците. Нашият свят предпочита евфемизми пред истински думи и подобен разговор лесно ще прелее нечия чаша. Но се надявам, че за вас, „преславните пияници и достопочтени венерици”, тази 13-та глава е сред най-забележителните в „Гаргантюа и Пантагрюел”, великият роман на великанския писател  Франсоа Рабле. Гаргантюа е на пет и баща му иска да види дали гувернантките са го научили на ред и чистота например. 

Покрай чистотата тръгва и темата за изтриването на задници. Първо всичко е на материално ниво. Гаргантюа изброява изтривалките, които използва и ги класифицира спрямо нивото не само на полезното, но и на приятното. Скоро обаче нещата скачат към философските аспекти и Гаргантюа развива логическа триада: „Няма защо да си изтривате задника, ако той не е изцапан. А той не може да бъде изцапан, ако не сте се изакали. Следователно първо трябва да се изакате и после да се изтриете”. Това не е средновековна схоластика, а хегелианска диалектика с „теза-антитеза-синтеза”, около 4 века преди Хегел. И разбираемо е, че Грангузие е във възторг от ума на сина си: „Аз в най-скоро време ще те изпратя на диспут в Сорбоната и да пукна, ако не ти присъдят докторска титла”. Да, иронията е, че според Франсоа Рабле, хуманист и родоначалник на френския Ренесанс, в началото на 16 век Сорбоната се занимава главно с идиотски въпроси. След ред подобни заяждания пък, влиятелните учени от Сорбоната търсят цаката на самия Рабле. Те постоянно забраняват издаването на книгите му и работата понякога стига дори до подножието на кладата.

13-та глава от „Гаргантюа и Пантагрюел” не е единствената, в която историите за телесни функции, възхвала на грубите земни удоволствия като ядене, пиене и секс, възпяването на човека като център на света, върви за ръка с възвишени теми, скрити под маската на комичното. Аз си падам не по-малко и по Глава 5, където пияндетата обсъждат качествата на винцето, което пият, защото „душа на сухо не живее”, но стигат и до философския въпрос кое е първичното – жаждата или пиенето.  Още преди този благопристоен разговор да стигне до края обаче, някой подхвърля друга тема – дали човек мокри гърлото, за да го суши, или го суши, за да го мокри. И още много велики истории ще намерите в тази изумителна книга. Но внимавайте, авторът предупреждава – не стойте на нейната смешна повърхност, а се вгледайте, за да откриете заровените по-дълбоко словесни и мисловни богатства. Не е лесно вглеждането, многопластов, сложен и нетривиален е текстът на Рабле. Изследователите са съгласни обаче, че в „Гаргантюа и Пантагрюел” смехът е истинският главен герой. Това не е случайно, подобен подход имат и други големи ренесансови фигури – Бокачо, Шекспир, Еразъм, Сервантес. При всички в основата на смеха е едно голямо напрежение – между идеала и реалността. 

Първата част от „Гаргантюа и Пантагрюел” излиза през 1532 и всъщност е втора част. Посветена е на приключенията на Пантагрюел, а сюжетът е от популярни панаирджийски писания с истории за великани. Пантагрюел, син на Гаргантюа, от детството до зрелостта изпада в разни приключения, но не губи разположение на духа, винаги намира изход, никога не остава гладен, жаден и без любов – горе-долу това е и съдържанието на поведенческата система „пантагрюелизъм”. Във философски план пантагюелизмът е смесица от стоицизъм, сократическа мъдрост и епикурейство, а в практически план е житейско поведение, към което някои и днес се придържат, без непременно да знаят, че са пантагрюелисти. Типично за ренесансовия идеал, Пантагрюел е хармонична личност, с вяра в природата, разума и човека. От дете той върши подвизи, после се отдава на учене, а в Париж се прочува в научните среди със знанията си и маниера, по който води и печели спорове. Там се среща и с Панург, бохем, остроумен, ловък и образован любител на наслади, но също – безпринципен и жесток циник. Книгата веднага става популярна и Рабле бързо пише предисторията, тоест, историята за бащата на Пантагрюел – Гаргантюа. Само че тази втора книга всъщност става първа и така се издава и досега.

Първите две части от „Гаргантюа и Пантагрюел” излизат под псевдонима Алкофрибас Насиер, анаграма на името Франсоа Рабле. Авторът взима предпазни мерки - знае, че заради антклерикалната позиция, заради откровените подигравки спрямо силните на деня и критиките както към схоластичната система на мислене, така и към абсурдите в общественото развитие, романът ще бъде атакуван. Така и става - но Рабле, въпреки реалните заплахи, остава жив достатъчно дълго, за да напише и издаде трета и четвърта част, а вероятно - да остави сюжетния план и някои от сцените за петата част, която излиза 12 години след смъртта му, дописана от друг, неизвестен и не така талантлив автор. 

В третата част фокусът все повече се мести от активното действие към теоретичните разсъждения и се занимава доста с Панург. Тук той поставя въпроса дали да се ожени и да се превърне в рогоносец и други ужасни неща, или да остане сам цял живот. Много доводи се изказват в двете посоки, но Панург не възприема нищо, така че се налага да се прибегне до висшата сила – Оракула на Бутилката. Четвъртата и петата част от „Гаргантюа и Пантагрюел” е посветена на огромното пътешествие по море, което нашите герои предприемат, за да стигнат до острова на Оракула. Е, в отговор на питането им, той казва само знаменитото: „Гъл, гъл, гъл” – или: „Пий!”. Всички пият. И нищо, че това пророчество може да се тълкува всякак. Панург все пак го възприема като истински знак от Съдбата в полза на опцията да се ожени.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Михаил Анастасов с юбилейна изложба в галерия "Пловдив"

Художникът Михаил Анастасов открива своя самостоятелна изложба по случай 80-годишния му юбилей. Събитието е от 11 часа в галерия "Пловдив", на ул. "Авксентий Велешки" 20 (Общински съвет). На откриването публиката ще има възможност да се наслади на концерт с класически произведения,  организиран от дъщерята на художника Венера Анастасова. Михаил..

публикувано на 26.10.25 в 07:07

Празнуваме Димитровден

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден).  Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.  В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното..

публикувано на 26.10.25 в 06:59

„Алтер его” - за карикатурата с доц. д-р Наталия Христова

Радиокарикатури ще рисуваме в „Алтер его“ тази събота със специалния ни гост – доц. д-р Наталия Христова. Тя ще сподели любопитни факти от своето изследване върху българската карикатура.  Подготвили сме и специална анкета по темата – мнението на трима от най-добрите ни карикатуристи Ириен Трендафилов, Цочо Пеев и Ивайло Цветков. С тяхна помощ..

обновено на 25.10.25 в 09:38

В "Срещите" за българските творци и литературата

Тази събота с акд. Иван Гранитски си говорим как българските творци - поети, певци, хwдожници, актьори намират място в българската литература.  И вярно ли е, че вкусът ни е повече към майсторите - зидарите, разказвачите, иконописците? Слушайте, интересно е и най-вече обясняващо защо сме такива.

обновено на 25.10.25 в 09:34

Художникът и преподавател Стоян Куцев ни напусна внезапно

Напусна ни именитият пловдивски художник Стоян Куцев. .Поклонението ще е в събота, 25 октомври, 12.30 ч., в " Св. Седмочисленици" в София, съобщиха от Съюза на българските художници. Стоян Куцев е роден в Пловдив и завършва художествена гимназия. През 1992 завършва Национална художествена академия в София, специалност „Живопис“, при проф...

публикувано на 24.10.25 в 16:56