По онова време Великото херцогство Финландия е част - уж автономна - от руската империя. Тя налага все по-жестока цензура на подчинените народи, а музиката на Сибелиус съвпада с възхода на патриотичните чувства у финландците. Сибелиус е роден през 1865 година като Юхан в семейство на етнически шведи. В немския вариант името е Йохан, Ян - в руския, а сам той предпочита френското Жан.
Така или иначе обаче, именно като Сибелиус композиторът поставя основите на финландската национална музикална школа и оставя внушително наследство – 7 симфонии, 9 симфонически поеми, 3 симфонични сюити, концерт за цигулка, концерт за пиано и чело, много песни, плюс целия музикален комплекс, който и досега масоните от Великата ложа на Финландия използват в ритуалите си. „Моята оркестровка е по-добра, отколкото на Бетовен и моите теми са по-хубави от неговите. Но той се е родил в страната на виното, а аз – в страната на кефира” – с ирония обяснява Сибелиус защо славата му не е така голяма, както би искал. Ако видите смръщените снимки на този измъчен от демонични депресии финландец, няма да повярвате, че е способен да се шегува така.
И – да, не само в националното питие е проблемът със славата. Първо, музиката на Сибелиус е доста по-мрачна от тази на Бетовен, а като цяло - и доста по-трудна за разбиране. Езиковата бариера също е фактор, както и преживените две световни войни, които дистанцират от Сибелиус част от европейската публика, още преди да го е опознала както трябва. Важен е и фактът, че Хитлер и висшите нацисти са големи почитатели на неговото творчество. Хитлер награждава Сибелиус, а Гьобелс основава музикално общество на негово име. Всичко това води до тежки обвинения към композитора, а в Германия музиката му дълго след войната се избягва. Нищо, че самият Сибелиус нито веднъж не заявява подкрепа за нацистите, не взима лично наградата от Хитлер, а праща една от дъщерите си. При това го прави в услуга на Финландия, която, изправена срещу сталинските пълчища, иска да запази добри отношения поне с Германия.
Бащата на Сибелиус, Кристиян, е гарнизонен доктор, любител на музиката и веселия живот – две качества, които Жан напълно наследява. На пет Жан сяда за първи път на пианото, на 15 прескача към цигулката и веднага се влюбва, а оттогава има запазени и съвсем ранни негови композиции. През 1885 той отива в Хелзинки да учи право, но прескача в музикалното училище. Там талантът му изпъква и получава правителствена стипендия, за да продължи обучението си в Берлин. Градът обаче е твърде консервативен за неговия вкус и на следващата година, с още една стипендия, Сибелиус заминава за Виена. В тези времена той осъзнава, че е започнал с цигулката твърде късно, разделя се с мечтата да стане цигулар-виртуоз и се отдава изцяло на композирането. Също и на любовта. Сибелиус вече се познава с Айно Ярнефелд, но не може да се ожени за нея, защото още е никой. Когато обаче през 1892 той представя в Хелзинки първата си наистина сериозна творба – симфонията „Кулерво”, публика и критика пощуряват. Определят я като „вулканично изригване” и „истинска финландска музика”. Сибелиус е обявен за най-голям финландски композитор и родителите скланят Айно да се ожени за младия талант. Този брак продължава близо 65 години и в него се раждат 6 дъщери, много драми, много музика и най-вече – истинска любов.
Най-значимите творби на Сибелиус през следващите години са 7-те му симфонии. Премиерата на първата е през 1899, а на седмата - през 1924. Това са най-силните му творчески времена, музиката му става известна по целия свят. През 1907 той се среща с Малер и двамата споделят абсолютно противоположни представи за границите и измеренията на симфонията. „Дълбоката логика на симфонията като жанр изисква да има вътрешно единство между всички теми в нея” – подхвърля Сибелиус. „Симфонията трябва да е като света – тя трябва да е способна да вмести всичко” – отговаря обаче Малер. И всеки продължава по пътя си. Пътят на Жан Сибелиус скоро го води в немска клиника, където му оперират тумор в гърлото. Операцията е успешна, но той се стряска и зарязва пиенето и пушенето на любимите си пури за цели 7 години. Това е радост за Айно, вече измъчена от гигантските запои на съпруга си и последствията от тях – както за неговото здраве, така и за семейните финанси. Сибелиус тъне в дългове. Пръстите му са широки, а вкусът му – скъп, включва омари, шампанско, уиски и редки питиета.
Гуляите му често продължават 5-6 дни и Айно не се чувства по-добре от факта, че, поне в ранните години, това не са просто гуляи, а творчески лаборатории, където се обменят идеи. В по-късни години пък те са опит да се потисне депресията, да се спре тремора на ръцете, който пречи на Сибелиус не само за дирижирането, а и за композирането. Така или иначе, той е на път напълно да се алкохолизира, но се измъква. През 1917 Финландия обявява независимост и болшевиките са безсилни да я спрат. Все пак те разпалват гражданска война и чрез армията на „червените” атакуват прохождащата демокрация, но срещат отпор от „белите” – финландци, повечето от които преминали военно обучение в Германия. Сибелиус е за националните и демократични сили. Той е на 52, живее още цели 40 години, но истинската му творческа активност продължава до към средата на 20-те, когато създава и масонския музикален цикъл. Дълго след това Жан Сибелиус опитва да напише осмата си симфония, но не успява. „Осмата трябва да е не само по-различна, а и по-добра от останалите 7. Иначе просто няма смисъл!” – категоричен е той. Когато след дълги опити Сибелиус вижда, че не постига желаното, изгаря всички ръкописи и през 1957 си тръгва мълчалив от този свят.
С изложба на Герги Чапкънов-Чапа пловдивската галерия „Възраждане“ отбелязва своята 30-а годишнина. Проф. Чапкънов ще покаже склуптура, графика и рисунки. Тържеството на галерия включва и връчване на Награда „Възраждане“ за постижения в изобразителното изкуство, както приз „Арт Медия“ за журналистика в областта на изкуството. Г алеристите..
В последната неделя на август гост в студиото на Радио Пловдив бе Кръстю Кръстев - директор на фестивала „Сцена на кръстопът“. „Сцена на кръстопът“ е белег, кървящ в своята епичност, прелест, празничност. Отворен, димящ, ококорен, ефирен и приказен, мъдър и важен пред несъвършенството на този свят. И винаги така ще бъде...“. Това са финалните две..
Галерия „Дяков“ представя изложбата La vita e bella на Здравка Василева. Проф. Василева е родена на 30 септември 1977 г. в Пловдив. През 2003 завършва специалност “Живопис” в НХА и от следващата година става редовен асистент в същата катедра. В момента е професор по живопис и зам-ректор на Академията. Здравка Василева е..
Точно днес в сърцето на Стария град започва едно от най-значимите културни събития на годината – Националните есенни изложби – Пловдив 2025 . Куратор на изложбите тази година е Весела Ножарова, а в проекта ѝ „ Частица от река“ участват 14 съвременни български художници от различни поколения. Авторите са: Антони Райжеков, Борислава Бербенко,..
По Радио Пловдив на 30.08. 2025г. в предаването „Преге“ бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Сол Белоу. Хендерсън – кралят на дъжда. 426 стр., тв.к. ок. 6А, Лист, 2025. Филип Рот. Театърът на Шабат. 498 стр., ок. 8А, Колибри, 2025. Мич Албом. Малкият лъжец. 288 стр., ок. 5А, Ентусиаст, 2025...