Вълните са последното пристанище – под това заглавие е поетичното послание, което получиха посетителите на изложбата „Пристанища“ в галерия – музей „Филипополис“. Текстът е на писателя Александър Секулов, а авторът на 22-те картини - Атанас Хранов, в чиято биография освен художник, е записано и „запален мореплавател“. Той споделя, че любовта към морето и ветроходството го е водило и по пътя до тази изложба:
Това е разликата между пристанището, което вижда туристът, и морякът. Това, което вижда туристът, са красивите залези, красивите романтични лодки, прясната риба, селфито, което можеш да си направиш. А пристанището за моряка е убежище. Мястото, на което ще се довериш. То ще те приеме, ще те прегърне, ще те нагости, ще починеш в него. Не случайно се казва пристанище.
Връщайки се към поетичния текст на Александър Секулов за пристанищата, Хранов допълва:
Както казава Секулов, пристанището може да е и човек. Той да е сигурното убежище, където другите да се завърнат. Дай боже да има повече такива хора.
Преди 14-15 години започва творческото приятелство между писателя и художника. Тогава героят Наско Х., създадн от Секулов, е бил ситуиран на „Острова на любовните истории“. Сега вече е на пристанище.
Пристанището, в което пристигаш, е последната дума от историята, която разказваш за плаването оттук до там, например до Гибралтар. Гибралтар е последната дума на последното изречение. След това Гибралтар е първата дума на новата история, която разказваш, когато тръгваш оттам нанякъде. Може би пристанищата също така са едни големи хранилища на истории. И колкото са по-големи и интересни историите, толкова са по-важни пристанищата - разказва Атанас Хранов.
Съчетание на сребро и живопис, умиротворени образи и детска магическа енергия струи от картините в тази изложба. Зад повечето от тях има конкретно преживяване. За историята на две от тях – „Чайника“ и „Нощна вахта“ - както и още за вдъхновенията, издували платната на художника и мореплавателя Атанас Хранов по пътя към „Пристанища“ – може да чуете инревюто в аудиофайла.
В началото на януари 1896 година една фотография е публикувана в най-големите вестници по света и за дни обикаля земното кълбо. Това е снимка на невидимото. Изображението представя изящна женска длан, но без плътта по нея – виждат се само костите и венчалния пръстен. Ръката принадлежи на Анна Берта Лудвиг, съпруга на немския учен Вилхелм Рьонтген. Той..
Майските културни празници 2025 година се откриват тази седмица в Асеновград . Събитията започват от сряда, 7-ми май. Организатор е общината, заедно с музикални и театрални състави и изявени асеновградчани-творци. Има запазени три дати в календара – 24, 25 и 26 май, когато в Асеновград изпращат абитуриентите с празнична церемония на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 03.05.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ърнест Хемингуей. Пролетни води. 96 стр., ок. 2А, Фрея, 2025. Уди Алън. Пълна анархия. Голямото завръщане. 202 стр., ок. 5А; и Странични ефекти. На гребена на вълната. 202 стр., ок. 5А, Кръг, 2025. Салман..
Мъдрост, остроумие, хумор - това са пословиците и поговорките. Няма как да отречем, пребогати сме на тези народни изречения. Та как ни рисуват? И защо след като сме достигнали до такава мъдрост, че "Кладенец не се комае, когато ожаднееш", месец след мезец, година след година, век след век - все това правим. С проф. Мария Шнитер се питаме народът..
Виртуозният пианист Михаил Плетньов представя два концерта на Шопен тази вечер в Дома на културата „Борис Христов“. Заедно с него на сцената излиза и оркестъра на Опера Пловдив. Диригент ще бъде Диан Чобанов. Михаил Плетньов е направил промени по оркестрацията на Шопен.