Великите европейци - Гюстав Доре

Въпреки изключителната му популярност като илюстратор, подобни оценки съпровождат Доре и цялото му творчество, вгорчават му живота и го превръщат в параноик и мизантроп. В този смисъл, може би е добре, че художникът доживява само до 51. Във всеки друг смисъл обаче е жалко, че геният на Доре, роден така зрял, не се разгръща докрай, а накрая не устоява на собствената си тежест. Ако не знаете кой е Гюстав Доре, значи не сте чели някои от най-великите човешки книги – Библията, „Божествена комедия”, „Дон Кихот”, „Гаргантюа и Пантагрюел”, „Изгубеният рай”, „Приключенията на барон Мюнхаузен”, „Котаракът в чизми” и другите приказки на Шарл Перо. Често и днес те се издават с неговите илюстрации, защото май е трудно да се направят по-добри. През втората половина на XIX век Гюстав Доре не просто илюстрира тези и много други велики книги - той придава на техните сцени и герои най-оригиналните и запомнящи се образи. 

Доре не е обикновен илюстратор, той е съавтор, „сътворец” на смисъла на текстовете. Фантазията му на художник прескача в някакъв платонов свят на сенките, откъдето се връща с плячка – фантастични образи на хора, животни и чудовища, демонски изчадия, ангелски лица. Самият Доре смята, че не е толкова важно как рисуваш, че може да рисуваш както си искаш, стига това да кара публиката да види нарисуваното. Той няма никакво художествено образование, но при него това работи. Не се подвеждайте обаче, Доре може да си го позволи, но е сред малцината, които наистина могат. Подобен подход към творчеството е опасен, ако го възприеме човек, на когото Бог не е отредил поне частица от невероятния гений, с който е дарил Гюстав Доре.

Пол Гюстав Доре е роден през 1832 година в Страсбург, в семейството на инженер, строител на мостове, който се справя добре финансово. Татко Доре обича да чете, а малкият сяда в скута му и се захласва по илюстрациите. С какви очи ги гледа, не е ясно, но на 4 взима в ръка молив, започва да рисува и не спира през останалите 47 години. На 10 Гюстав рисува първите си илюстрации за „Ад” на Данте. На 12 започва да създава комикси – съчинява истории и на литографски камък, прави гравюри за илюстрация. На 15 той отива в Париж и се влюбва в него. 

Един ден, докато върви към хотела, минава край издателска витрина с изложени илюстрации за сборника „Приключенията на Херкулес”. Хвърля им критичен поглед, а на другия ден прави няколко илюстрации, отива в издателството и нахлува при шефа - Шарл Филипон. Той смята да изгони досадника, но се заглежда в рисунките и го кани да седне. После вика служители от издателството, те се скупчват, почесват и сумтят, а накрая подлагат младежа на тест – пред тях да нарисува още илюстрации. А той светкавично, без грам колебание, започва да създава вълшебните си видения. Щом се съвзема от изненадата, Филипон праща разсилния с писмо до бащата на Доре и го кани в издателството на разговор - а през това време подготвя договор. Татко Доре знае, че синът му има огромен талант, но все пак държи да учи за инженер. Малкият обаче не се интересува и иска да рисува - а баща му е убеден, че в това има бъдеще, щом вижда атрактивния договор на Филипон. Той е за три години и заплащането е 5 000 франка на година срещу една рисунка на Доре в сатирично седмично издание. Още пари се дават за всяка отделна книга с илюстрации на Доре. Така че говорим за годишен доход, с който може спокойно да се издържа нормално семейство от средната класа.

Още с появата си, илюстрациите на Доре предизвикват голям интерес у публиката, а бумът идва с книгата за Херкулес, където издателят разкрива, че художникът е едва на 15. Огромният талант просто боде очите, а Доре изобщо не спира да рисува. Той прави десетки скици на ден, в първите години създава няколко комикса, работи за различни издания, получава и първи поръчки за книги – лорд Байрон, Рабле, Балзак. Което не му достига като художествено образование, попълва с практически опит, но не само. 

За него истинското художествено училище е музеят Лувър, където стои с часове. 1861 е ключова в живота на Доре. Той предлага на парижкия издател Ашет да пусне „Ад” на Данте с негови гравюри. Ашет скланя неохотно да си сложи името, но не дава пари за самото издание, то е платено от Доре, който след това заминава в провинцията да се разсее. Но като вижда бума, който книгата прави на пазара, Ашет му праща телеграма – аз съм магаре, върни се. Така за гения Гюстав Доре идват най-славните страници в полето на илюстрацията. Следва новият огромен удар – Библия, придружена с 238 негови гравюри. Пътуването на Доре в Испания ражда знаменития образ на Дон Кихот, пътуването в Германия – Барон Мюнхаузен. В Англия публика и издатели пощуряват по Доре, създават се галерии, където се продават само оригинални негови творби, поръчват му илюстрации за британски автори и щедро му плащат специален проект за албум с гравюри от Лондон, който и до днес е класика в жанра. 

В следващите години Гюстав Доре наистина живее на много високи обороти. Между десетките, някои казват - над сто хиляди рисунки, които ни оставя, има скица на красива, леко тъжна жена, с надпис „Мадам Доре”. Още се спори дали това е съпругата му и дали той някога се жени изобщо. Сигурно е обаче, че последната поръчка, която Гюстав Доре получава през живота си, е за илюстрация на „Гарванът” на Едгар Алън По. Завършва я, не умира тогава. Умира през 1883, когато се захваща да илюстрира Шекспир. Не успява обаче да напредне много, защото сърцето му спира, ударено от живота.