„Моцарт, когото пропуснахме” пише „Гардиън” през 2002. Джордже Енеску е роден през 1881 година в молдовско селце. Баща му е управител на имение и любител-цигулар, но не той дава първите уроци на сина си - синът му сам си ги взима. На три Джордже чува пътуваща циганска група и се захласва. На другия ден опъва канап върху летва и издава странни звуци. Родителите му подаряват истинска цигулка, но детска, с три струни. Малкият е възмутен, хвърля подаръка в огъня и настоява за истински инструмент. Е, купуват му и той веднага започва да свири по слух, а после баща му го учи на нотите.
Джордже е на 4, но тутакси схваща идеята, започва да си играе с нотите и толкова напредва, че го водят на специалист – композитора Едуард Кудела. Първата им среща е знаменита. Кудела казва на Джордже: Е, да чуем какво можеш. А малкият отговаря: Ами да чуем първо теб дали изобщо можеш. Така или иначе, Кудела не пропуска таланта и съветва семейството да създаде на детето колкото може по-добри условия за развитие. Те му купуват му пиано и Джордже не само не слиза вече от него, но и започва да твори. Запазени са кратки композиции от този период, най-значимата от които е „Румънската земя” с умилителното уточнение: „Опус за пиано и цигулка от Джордже Енеску, румънски композитор на възраст пет години и четвърт”.
Понякога Господ е направо разточителен с таланта, както в случая с малкия Джордже Енеску, румънското музикално дете-чудо. Едва на 7, той вече е студент във Виенската консерватория – със специално разрешение да се наруши закона, който забранява студентите да са по-млади от 14 години. В европейската музикална столица Виена, Енеску учи цигулка, пиано, хармония, контрапункт и композиция. На 10 той свири в двореца пред императора Франц Йосиф. На 11 изнася първи самостоятелен концерт в зала Бьосендорфен. Публиката е във възторг, а вестниците пишат за „гениалното дете, което удиви Европа”.
Преди да навърши 13, Енеску завършва Виенската консерватория със сребърен медал. Ученето до тук обаче не му стига, така че той отива в Париж да си доучи. В парижката консерватория е от 1895 до 1899, а професорът му по хармония Андре Жедалж казва: „Той единствен от моите студенти наистина има идеи и дух”. На 16, с прочутия оркестър на Едуар Колон, Енеску представя в Париж първата си зряла творба – „Румънска поема”, а после и Соната №1 за цигулка и пиано. Списание „Илюстрасион” пише: „Един млад румънец на име Джордже Енеску удивлява Париж с изумителния си талант.
Той е не само цигулар-виртуоз от най-висока класа, но и извънредно надарен и самобитен композитор”. Скоро след това Енеску се представя и в родината, като дирижира своята „Румънска поема” в зала „Атенеум” в Букурещ. Цял живот като композитор той неизменно втъкава – фино, умело – елементи от румънския фолклор в изключителните си композиции, които го поставят сред най-големите европейски музикални гении от първата половина на 20 век.
Цял живот Енеску работи в различни стилове – романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм. Но той е така надарен, че бързо изчерпва всичко и продължава в друга посока. Това прави творчеството му по-трудно за широката публика. Тя не разбира защо човекът, постигнал върхове още в първите си две-три романтични композиции например, не се придържа към този стил, а го зарязва и търси плячка в други ловни полета. Музиката му е и много концентрирана, това също затруднява контакта на публиката с него. Да не говорим пък за пълната липса у Енеску на желание да се занимава с промотирането на творбите си. Щом ти напише и представи веднъж-дваж, не се интересува повече - има по-важни дела за вършене.
Едно от по-важните му дела е любовта – но не любовта изобщо, а към конкретна жена. Тя е румънска благородничка, казва се Мария Росети-Тескану, дама от свитата на румънската кралица, по известна като принцеса Мария Кантакузина. С Енеску се виждат когато той е на 17, а тя на 19 и скоро се жени за принц Михаил Кантакузин. През 1907 Мария и Джордже официално се запознават, а любовта им избухва през 1914. След което той я обича вярно до живот, тя него – също, въпреки всички афери, които има и които той, твърде зает с любовта си към музиката, се прави, че не забелязва.
Джордже и Мария се оженят едва през 1937, години след смъртта на съпруга ѝ. Тя се предава, след като при поредния опит за самоубийство си оставя ужасен белег от киселина на красивото лице. Двамата са заедно до смъртта му през 1955, стандартна смърт от инфаркт, но настъпила при не особено приятни обстоятелства.
През ВСВ семейството е в Букурещ, но Енеску е разорен и трябва да работи за прехраната. Новата комунистическа власт в Румъния опитва да ползва името и музиката му за пропаганда, но той се маха в доброволно изгнание. Живее в Париж, във все по-голяма бедност - вече не може да дирижира и да изнася концерти, а приходите от авторски права са малко. До края на живота му копоите на Секуритате опитват да го върнат в Румъния, като оказват финансов и психологически натиск.
Но великият румънски композитор не се поддава, умира на свобода в Париж и е погребан в гробището Пер Лашез. 13 години по-късно до него ляга и музата му – Мария Кантакузина. И тя, както и родната Румъния, приживе го нараниха, но, въпреки всичко, точно за тях Джордже Енеску създаде най-прекрасната си музика.
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..
Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес. Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..
Да поохладим страстите геополитически с един разказ за Шамбала. Предлагат ви го "Срещи" - те и издателят Валентин Марков. А питането си остава - какво е Шамбала? Тайнствена земя някъде из Хималаите, мистериозно царство, "чиста земя"? Легендите за този кръгообразен град, обкръжен от 8 заснежени планини, според някои, са от хиляди години......
"Под месечината, огромна като тиква" - втория роман на Боян Йорданов издаде отново Жанет 45. След "Възлюбените" тук действието започва в края на XIX и се развива до 1953 година. Представяме с писателя героите и историята, която тръгва от борбата за Македония и стига до "светлината на оръфаната месечина". „На прага на двайсети век, в малкото..