Великите европейци - Карл IV Люксембургски

После основава прочутия чешки курорт Карлови вари, двореца Храдчани в Прага, квартала Нове место, Карлов мост, Карлов университет – все неща, които, когато залязва Средновековието и изгрява Ренесансът, правят чешката столица голям европейски културен и духовен център. 

Като владетел Карл, известен прагматик и дипломат, поддържа относителен мир в цялата Свещена римска империя, която управлява 23 години, а любимата му Бохемия и досега нарича онова време „златен век”, а Карл IV - „баща на чешката нация”. 

Карл IV е роден Венцеслаус или Вацлав. Баща му е Ян, Жан или Йохан, е граф на Люксембург, маркграф на Моравия, крал на Бохемия, крал на Полша, повече или по-малко пряко е свързан с френския кралски двор и много от немските владетелски фамилии. Майката на Карл, Елза, е Елишка - последна издънка от бохемската династия Пшемисл. И досега се спори дали Карл IV е чех или германец, но въпросът е безсмислен. 

Националната принадлежност тогава не интересува никого, а и самия характер на Свещената римска империя не би позволил на разумен владетел, какъвто е Карл IV, да се представя пред разнородните си поданици като немец или чех. Земите, които управлява, включват  днешния Люксембург, част от Нидерландия и Белгия, малко Франция, много Германия, парчета от Швейцария, Италия, Унгария, Полша, Хърватия, цяла Чехия. По негово време Прага е немски град, населен е с немци и чехи, но чехите говорят немски. 

Когато построява Нове место обаче, Карл съзнателно го заселва с хора от провинцията, които масово говорят чешки. Това слага начало на дългия процес за събуждане на чешкото национално самосъзнание. Сам Карл като дете знае чешки, после го забравя, а като става крал  на Бохемия, пак го учи, за да говори с поданиците си. Но как е възможно да забравиш майчиния си език – ще попита някой. Ами не е лесно, но в случая става.

Бащата на Карл, Ян Люксембургски, се интересува най-вече от битки, турнири, лов и жени. За него Бохемия е само източник на доходи, не я управлява добре и страната запада. На Елишка това не ѝ харесва. Подготвя заговор срещу мъжа си, но Ян научава и си взима децата. През следващите 4 години Вацлав расте без чешката си майка, в замък, където се грижат перфектно за него и го обучават по кралски науки - езда, военни дела, дворцов етикет.

 На 7 вече е във френския двор при леля си, кралицата, и продължава да се образова. Вацлав говори, чете и пише свободно на латински, немски, френски и италиански, занимава се с поезия, още 10-годишен слуша лекции в Сорбоната. Петият език, родния чешки, започва да си възстановява по-късно, когато Ян му поверява управлението на бохемските имоти и го определен за наследник на бохемския престол. Още в Париж, той се сближава и с човека, който ще играе съществена роля в живота му – това е Пиер Роже дьо Росиер, по-късно кардинал на Католическата църква и папа под името Климент VI. 

Междувременно обаче, момчето от Бохемия свършва още две важни неща. Първо, по време на конфирмацията, заменя името Вацлав с Карл и второ жени се за приказната принцеса Бланш дьо Валоа, династичен брак, но пълен с любов и нещастия, включително смъртта на Бланш. Макар да е силно религиозен, Карл е и любител на женските прелести, така че избягва да се придържа към идеите на църквата за съпружеска вярност, дори когато се жени за следващите си три съпруги.

След Париж, Карл отива в Италия да помага в една кампания на баща си. Представя се не особено успешно, но пък като умен човек си взима бележки – неслучайно после, като крал и император, Карл IV е известен с дипломатическите си умения, с желанието да избягва преки сблъсъци и таланта да приобщава противниците, като намира общия интерес. 

Все пак, Ян Люксембургски праща първородния си син да управлява земите на Бохемия и Карл бързо започва да въвежда ред в хаоса, който цари там - ограничава своеволията на местните феодали, пълни хазната и използва парите разумно. Редът не се харесва на някои засегнати и те внушават на баща му, че Карл се готви да му отнеме короната на Бохемия. Защо да го прави, след като и без друго е официален наследник – но, опарен от опита с жена си, баща му не се пита това. 

Отношенията между двамата се развалят, после пак се оправят и така до годината 1346. В битката при Креси, част от Стогодишната война между Франция и Англия, Карл е ранен, а баща му – убит, така че той вече наистина поема короната на Бохемия. Месец преди това е избран и за крал на Рим с пет от седемте гласа на курфюрстите. Това е императорска власт, но титлата е крал, докато човекът бъде коронясан лично от папата. По различни причини обаче, коронацията в Рим е 6 години по-късно, през 1355. 

Мнозина в Италия, включително великият поет Петрарка, харесват разумния, прагматичен и дипломатичен Карл. Те се надяват, че той ще остане да управлява Рим от самия Рим и така не просто ще помогне за умиротворяване на страната, но и ще върне миналото величие на империята. Карл обаче е така влюбен в Бохемия и така не иска да се занимава с оплетената италианска политика, че бързо се връща в столицата си Прага, която през цялото време опитва да превърне в истински център на европейския дух и култура. Успява само донякъде и само временно в това начинание, но пък като император на Свещената римска империя създава закони, по които се управлява по-голяма част от Европа в следващите 450 години. 

Чешкият историк Бохумил Вурм казва за Карл: „Той просто засенчи всички останали владетели от онова време”. Не само чешките, всички историци дават високи оценки за политическата му дейност. Може би щеше да бъде още по-високо ценен, ако беше поживял малко повече, но император Карл IV умира нелепо през 1378 - от пневмония, която хваща, след като чупи крак. Той е на 62. Днешни проучвания на останките показват, че здравето му е като на 50-годишен човек, отишъл си без време.