Каква компания: немец от австро-унгарска Бохемия, който живее из Европа и умира в Швейцария; американец, завършил Харвард, Сорбоната, Оксфорд и установил се в Лондон, по-голям англичанин от англичаните; грък от бисера на Средиземно море - Александрия, от дете попил духа на Викторианска Англия, като младеж научил любовта в Истамбул, а като възрастен не издал никога стиховете си в книга. Но ако не споделяте това виждане за поетичната стойност на Рилке, повярвайте на авторитетните критици, че той е вторият немски поет след Гьоте. Само ще добавя – Гьоте е по-широк, Рилке е по-дълбок.
„Живея живота в растящи спирали, / които отвъд света докосват. / Ще затворя ли последната - едва ли, / но на всичко готов съм. // Кръжа край Бога, първичната кула, / от хиляди години обикалям вече, / но все не знам: сокол ли съм залутан, / небесна буря или велика песен.” Позволих си да преведа това знаменито стихотворение от „Книга на часовете” на бърза ръка, само за предаването. Но мисля, че изпълних целта - дори този превод отразява звученето и смисъла на текста много по-добре, отколкото ужасяващите съчинения, представени за превод на български.
В тях изобщо липсва идеята за едно от основните предизвикателства в поезията на Рилке – за разстоянието между човек и Бог, онзи близък, но и непреодолим милиметър между пръстите. Този милиметър при Рилке обаче е образ също и на човешката любов, която превръща близостта в отдалечаване, копнежа в мъка, споделянето в самота. Борбата за любовта при Рилке е едновременно за вътрешното единство на човека и за външното му единство със света. Заради смъртта, тази борба изглежда изначално загубена, но така ли е. За да стигнеш където и да е, първо трябва да тръгнеш. Рилке потегля към високите върхове на световната поезия от много ниско ниво. Той е роден в Прага като Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке през 1875. Баща му, Йозеф, е неуспял офицер, преквалифициран в железопътен служител.
Майка му, София, е от по-заможно и издигнато семейство, така че не е доволна от социалното си положение. Освен това губи първото дете – дъщеря на една седмица и неслучайно по-късно семейството се разпада. Междувременно обаче София оставя дълбоки драскотини в детската душа на Рене, защото се отнася с него като с кукла, която замества мъртвата дъщеря. „Имаше някакво отношение и се занимаваше с мен, само когато трябваше да ме представи пред гостите, облечен в най-хубавата възможна рокличка” – спомня си Рилке. Но рокличката за момчета е нормална по онова време, проблемът е точно в майчиното отношение. „Тя никога не разбра и не се поинтересува от това какъв съм наистина аз” – с горчивина пише поетът. Към това се добавя и травмата от военното училище, в което баща му го праща, за да компенсира нереализираната си офицерска мечта. Годините там са ужасни, разболяват го и Рилке напуска. Накрая си намира мястото, като учи философия, литература и история на изкуството в университетите в Прага и Мюнхен.
Точно в Мюнхен Рилке се запознава с доживотната си муза, известната в европейските интелектуални кръгове Лу Саломé. Той е на 21, тя – на 37. Луиза е прекрасно образована, включително завършва философия и теология в университета в Цюрих. От най-ранна възраст Лу омайва мъжете с красота и ум, макар че сама предпочита интелектуалната пред сексуалната близост. Често дори поставя условието – връзка без секс, и изисква да го спазват – например хора като философите Ницше и Пол Рии, а също и съпругът ѝ, лингвистът Фридрих Карл Андреас.
Не го прави обаче с Рилке, с когото скоро след запознанството се оттеглят за известно време в малка обител край Мюнхен и се отдават не само на интелектуални, а и на най-животински наслади. Тя променя името му от Рене на Райнер, защото така звучи по-мъжествено. Горещата им връзка продължава 3 години, той ѝ посвещава много стихове, а тя пише за него в своята автобиография: „Аз бях твоя жена години наред, защото ти беше първата реалност, в която човекът и тялото са неразличими един от друг. Бих могла да кажа буквално онова, което ми каза, когато ми призна любовта си: Само вие сте истинска. Така станахме съпруг и съпруга още преди да станем приятели – не по избор, а чрез този бездънен брак. Бяхме брат и сестра, но както в далечното минало – преди бракът между брат и сестра да стане светотатствен.” Лу се отдалечава от Рилке физически, но двамата остават цял живот близки, пишат си, тя го съветва за различни житейски неща, в които той е безпомощен, коментира творчеството му и го окуражава. Той пък се развихря здраво в любовта, изследователи дори твърдят, че през живота си има повече жени от Казанова. Трудно е да се преброят, но са наистина много.
Жените за Рилке са не просто начин на живот, а част от самия него, тоест – и от творческите му глъбини. Другата му значима муза е художничката Паула Бейкър, с която се срещат в ателието на Роден и се залюбват, независимо, че тя е току-що сгодена. После той се жени за най-добрата ѝ приятелка – скулпторът Клара Вестхоф, с която има дъщеря, но с която почти не живее заедно. Огромна роля в живота и творчеството на поета изиграва и принцеса Мария фон Турн унд Таксис, която един ден го грабва и го води в имението си на Адриатика. Там се раждат знаменитите „Дуински елегии”, които, заедно със „Сонети към Орфей” се считат за най-забележителните творения на Рилке. И наистина са: „Защото красивото е не друго, / а ужасното началото, което едвам успяваме да понесем / и голямата ни почуда е пред невъзмутимото му пренебрегване / да ни унищожи. Всеки ангел е ужасяващ.” Последните 7 години от живота си Рилке прекарва в Швейцария, където го застига любовта и партньорството с Ерика Митерер.
Той е на 49, тя на 19, прекарват три дни заедно, но две години си пишат – не писма, разменят си стихове. Обаче Райнер е болен от левкемия, нищо не го спасява, дори Ерика. През 1926 поетът Райнер Мария Рилке си заминава, като оставя приготвен за гроба си кратък епитаф: „Роза, о, чисто противоречие, радостта /ничий сън да не бъдеш /под толкова много / клепачи.”
Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..
Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..