Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Свети Августин

| обновено на 12.02.20 в 13:46

Грешникът, който се превръща в светец. В историята на църквата двама са най-прочути - Свети Павел, който първо гони християните, а после става главен Божий инструмент за налагане на християнството по света и Свети Августин, който до зряла възраст е в плен на плътските наслади, а после полага фундамента на християнската философия за първородния грях. И на християнските визии за добро и зло, за божията благодат и човешката свободна воля, за връзката между човек и Бог, за времето и вечността, за истината и познанието, за отношенията между държава и църква. 

Страстна натура, дълбок мислител и прекрасен писател, с порива си към лично самоусъвършенстване и търсене на Бога, северно-африканският берберин Аврелий Августин не само става централна фигура от философския иконостас на християнството, но и реално е почитан за светец от всички църкви – православните на Изток, католическата и протестантските на Запад. Но не е само това. Аргументите на Св. Августин са ключови в борбата срещу някои ереси и успеха на ранната християнска църква. През 13 век идеите му раждат Тома Аквински, а през 15-16 век около някои от тях се завихря протестантската реформация. 

По-късно Св. Августин стимулира модерните философи на свободната воля - Ницше, Шопенхауер и Киркегор, Бертран Ръсел сравнява вижданията му за природата на времето с тези на Кант, отбелязва се влиянието на му върху Хайдегер, Хусерл и Хана Аренд, а утопията му за небесния град пък, казват, стимулира Просвещението, Марксизма, Фройдизма и съвременния еко-фундаментализъм. Но как човек отпреди 15 века има такова влияние и днес? Не, не стига само от грешник да се преобразиш в светец. Трябва също да си умен и да не се страхуваш да застанеш гол и слаб пред отговорите дори на най-страшните въпроси. 

Средата на 4 век от н.е., когато Аврелий Августин се ражда в римската провинция Нумидия, днешен Алжир, е време на сериозни политически и духовни трансформации в европейския свят, от който северното африканско крайбрежие е неделима част. Великата римска империя е на доизживяване. В опит да овладее ситуацията, през 330 император Константин I мести столицата в Константинопол, но това води до разделение и отдалечаване между Изтока и Запада на Европа. Пак Константин е смятан и за първия християнски римски император, макар че  християнството е обявено за официална религия през 380 година от Теодосий I.

Междувременно се водят жестоки битки с различни ереси. И точно в най-голямата каша, през 354, Августин се явява на бял свят, роден от две крайности. Той е дете на бербери, но с майчин език латински, те са римски граждани, но баща му, Патриций, е поклонник на старите римски богове, а майка му, Моника - ревностната християнка. Семейството не винаги разполага с много пари, но прави всичко възможно да изучи момчето, защото вижда таланта му. Той е луд по латинската литература и след родния Тагаст, учи в Картаген риторика. Картаген обаче е и столица на греха. И 17-годишният некръстен Августин се отдава изцяло на разврата и произнася една от най-прочутите си молитви: „Добри Боже, дай ми целомъдрие и умереност…..Но не сега, Боже, сега още не!” 

В „Изповеди”, книга, считана за първата автобиография на модерната епоха, Аврелий Августин разказва за първия си осъзнат грях - с група приятели крадат грозде, въпреки че не са гладни, просто защото могат. Още повече го влече обаче грехът на лъстта. Отначало в Картаген,  Августин има безразборни сексуални връзки, после си намира любовница и живее с нея 15 години в своеобразна моногамна връзка, но без брак, а междувременно им се ражда и син - Адеодат. В същото време се запалва по манихейството, на което служи 9 години. 

Постепенно обаче, докато в светския живот преминава стъпалата от ученик към учител по риторика, в духовния свят Августин се разочарова от манихейците и се ориентира към Платон и неоплатониците. После отива в Рим, основава училище по риторика, но бързо се разочарова и тъкмо се чуди какво да прави, когато, сякаш божията ръка му носи неочаквано предложение – да преподава риторика в имперския двор в Медиолан, днес Милано. Там Августин среща и новата си съдба в лицето на Амброзиус, архиепископ на града и една от най-влиятелните фигури на християнската църква през 4 век. 

Трансформацията от грешника в светеца Августин не става за една нощ, но и не му отнема много време – около две години. В Медиолан той е застигнат от скромната си, но непримирима майка. Тя решава да му помогне, като го ожени за девойка с високо обществено положение и го принуждава да се раздели с любовницата си. Августин се съгласява, но, тъй като трябва да чака 10-годишната си годеница да порасне до разрешените за брак 12, взема си нова любовница. По-важното обаче е, че в този период той, освен че преподава - и търси знание. Намира много от него във вдъхновяващата фигура на Амброзий, с когото се вижда и разговаря често. После идва момент, когато глас му казва: „Вземи и чети!” Августин отваря Евангелието и попада на „Римляни” на апостол Павел: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него, защото няма власт, която да не е от Бога”. Това обръща всичко и през 387 на Възкресение той зарязва любовница, годеница и света, за да се покръсти в християнството – вярата, за която живее и работи в следващите 47 години. 

Малко по-рано, в „Разговор със себе си”, вече е написал: „Бог и душата искам да позная. Нищо повече. Не, нищо повече.” И скоро след това тръгва към родната Африка. По пътя има силно съвместно религиозно преживяване с майка си, а няколко дни по-късно тя умира. А Августин се връща в родината, където пише знаменитите си съчинения – „Изповеди”, „Градът на Бога”, „Християнската доктрина” и десетки други. Те носят и утвърждават името му сред знаещите, мислещите и търсещите хора по света, за да се превърне то от Аврелий Августин в Свети Августин. Това не е титла, не е звание, не е дар - светостта му е плод  само на чисто страдание и дълбока мисъл за същността на вярата и живота.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Иван Странджев ни напусна преди да навърши 72 години

Тази сутрин е починал пловдивският поет, драматург и общественик Иван Странджев. За кончината му съобщиха негови близки. На 12 май Иван Странджев трябваше да навърши 72, но не можа да дочака личния си празник. Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в Пловдив. Първоначално учи българска филология в СУ „Свети Климент Охридски", след това..

публикувано на 10.05.25 в 15:14

„Прослав пее и танцува” за втора поредна година

Под надслов „Да възродим българския дух" в пловдивския квартал Прослав се провежда  съборът „Прослав пее и танцува”. Проявата се организира за втора поредна година и ще представи красотата на фолклорния танц и музика от различни етнографски области на България.  Пространството пред народното читалище „Никола Вапцаров-1928” ще се превърне в..

обновено на 10.05.25 в 13:18

Пътешествие из Римския Пловдив с Мая Мартинова-Кютова

Днес започва новият сезон на „Духовни маршрути в Пловдив 2025“.  Маршрутът е посветен на „Римския Пловдив“ – късноантична сграда „Ирини“ и римските терми.  Водач във вълнуващото пътешествие ще е археологът Мая Мартинова-Кютова, която проучва едни от най-значимите археологически обекти в Пловдив. Тя ще поведе участниците през южното подножие на..

обновено на 10.05.25 в 11:22

Дегустации и срещи с Бог Дионис в Страия Пловдив

В днешния втори ден на фестивала „Дефиле Вино и гурме“ в Стария град на Пловдив продължават винените дегустации. Те започват от 11 часа и ще продължат до 19 ч.  В същия период от време ще има срещи с Бог Дионис, който ще гадае на вино само на най – смелите посетители и ще позира за снимки. Бог Дионис ще може да бъде намерен в къщите „Георгиади“,..

публикувано на 10.05.25 в 09:14

В "Срещите" разговор за свободата и духа

РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА - 10 МАЙ, МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ" В българския месец на духа със Стефан Цанев си говорим за свободата.... "СВОБОДАТА Е МНОГО ЖЕСТОКО НЕЩО. ТЯ ТЕ ЛИШАВА ОТ ОПРАВДАНИЕТО, ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ Е ВИНОВЕН ЗА ТВОЕТО НЕЩАСТИЕ", любимото ни оправдание и мрънкане... Говорим си и за демокрацията, която според ПОЕТА убихме още в зародиша..

публикувано на 10.05.25 в 08:27