Водната криза в Перник и произтичащите от това действия на институциите и реакцията на хората са показателни за температурата на говоренето по различни теми в обществото. Това заяви директорът на „Център за анализи и кризисни комуникации“ доц. д-р Александър Христов.
От две години наблюдаваме по-изострена обществена чувствителност не само по темата за околната среда, но и за всичко, което правят институциите и съответните реакции от отсрещната страна, изразяващи се в полупанически действия или бърза отмяна на взети решения.
Заради тази ситуация на управлението в страната му липсва стратегически подход.
Ако има решение, което е добре обосновано, като влизане в чакалнята на еврозоната или по-дребни решения като въвеждане на винетки на определени места, то това трябва да бъде много добре обяснено. Сега действията са на принципа на пробата и грешката.
Но това е и причината за политическото дълголетие на премиера, който се съобразява с настроенията на хората, които в съществена част от случаите са основателни, но в друга обаче те са такива, заради липсата на информация. Вместо да се обясни, мярката се отменя.
По думите на доц. Христов, управляващата коалиция в същността си е достатъчно неясна. Тя така беше и формирана. Партиите са наясно, че ако не се разберат, няма да могат да продължат напред. Едва ли обаче някой от коалиционните партньори ще си позволи да обтегне „ластика“ на взаимоотношенията, защото в противен случай отиваме на избори.
Доц. Христов бе категоричен, че най-заразното нещо на тази планета е паниката – повече от всички вируси взети заедно. Страхът идва заедно с нея и той е исторически обусловен от липсата на информация до 1989 г., когато подобни теми бяха оскъдно коментирани. Сега мислим дали има някакъв заговор, дали не крият нещо от нас и това усилва паниката.
Отговорността обаче е у нас – хората, да сме наясно какво се случва, да подбираме информационните си източници и да не се поддаваме на паниката.
Показността на акциите, които наблюдаваме, цели да докаже, че институциите се справят.
Чуйте повече от звуковия файл:
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..
Предимно облачно
Облачно