Водната криза в Перник и произтичащите от това действия на институциите и реакцията на хората са показателни за температурата на говоренето по различни теми в обществото. Това заяви директорът на „Център за анализи и кризисни комуникации“ доц. д-р Александър Христов.
От две години наблюдаваме по-изострена обществена чувствителност не само по темата за околната среда, но и за всичко, което правят институциите и съответните реакции от отсрещната страна, изразяващи се в полупанически действия или бърза отмяна на взети решения.
Заради тази ситуация на управлението в страната му липсва стратегически подход.
Ако има решение, което е добре обосновано, като влизане в чакалнята на еврозоната или по-дребни решения като въвеждане на винетки на определени места, то това трябва да бъде много добре обяснено. Сега действията са на принципа на пробата и грешката.
Но това е и причината за политическото дълголетие на премиера, който се съобразява с настроенията на хората, които в съществена част от случаите са основателни, но в друга обаче те са такива, заради липсата на информация. Вместо да се обясни, мярката се отменя.
По думите на доц. Христов, управляващата коалиция в същността си е достатъчно неясна. Тя така беше и формирана. Партиите са наясно, че ако не се разберат, няма да могат да продължат напред. Едва ли обаче някой от коалиционните партньори ще си позволи да обтегне „ластика“ на взаимоотношенията, защото в противен случай отиваме на избори.
Доц. Христов бе категоричен, че най-заразното нещо на тази планета е паниката – повече от всички вируси взети заедно. Страхът идва заедно с нея и той е исторически обусловен от липсата на информация до 1989 г., когато подобни теми бяха оскъдно коментирани. Сега мислим дали има някакъв заговор, дали не крият нещо от нас и това усилва паниката.
Отговорността обаче е у нас – хората, да сме наясно какво се случва, да подбираме информационните си източници и да не се поддаваме на паниката.
Показността на акциите, които наблюдаваме, цели да докаже, че институциите се справят.
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази седмица гост в рубриката „Добро утро, ден“ е историкът и университетски преподавател Видин Сукарев. Завършва специалност „История“ във Великотърновския университет през 2000 г. От 2003 г. работи в Регионален исторически музей – Пловдив. Занимава се с проучвания върху историята на българската култура, културно-историческото наследство, местната..
Заплатите на работещите във ВМЗ - Сопот се увеличават с 8% от 1- ви юли. Решението е взето на заседание на Съвета на директорите на държавното дружество към Министерството на икономиката и индустрията след преговори със синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа". От министерството на икономиката съобщиха, че на площадка Сопот ще..
Политическият психолог Антоанета Христова твърди, че у нас съществува силно усещане за невъзможност за контрол върху собствения живот. Налице са крайни нива на индивидуализъм и убеденост, че извън тесния кръг на семейството всички работят срещу българина – държавата, нейните институции, както и ЕС. Според нея с такова усещане живее голяма част от..
Тежка е тази пролет в климатично отношение, затова се питаме ще има ли българска стока и каква е ситуацията с реколтата сега? Цветан Цеков , председател на браншовата камара "Плодове и зеленчуци", обясни, че по отношение на плодовете годината ще е нулева при почти всички култури. "Заради априлските студове и снегове череши, вишни, праскови,..
Родителското сдружение „Различни, но равни” стана на 23 години. Заедно родители, специалисти, представители на местна и държавна власт, приятели, партньори и медии помогнахме на децата и младежите с тежки увреждания да получат повече обич, внимание и подкрепа в своята защитена семейна среда, написа по този повод учредителят му атанас Тавков...