Професор Христова подчерта, че е много е важно дали във всяка криза ще се появи лидер, който да я управлява. За наш шанс ние имаме такива лидери, които реагират адекватно. Разбира се има и грешки, защото досега не сме били в такава ситуация.
В момента кризата изпуска всички проблеми на повърхността, така че те стават много видими. Тази криза е пратена като че ли да ни удари по главата и да ни покаже къде е лъжата и истината, къде сме пренебрегвали цели секторни политики, а друго сме пропуснали, защото звучи по-добре пиарски, коментира Антоанета Христова.
Тя беше категорична, че в кризата със заразата от коронавирус оценяваме какво губим и какво значи да бъде атакувана първичната ни ценност – здравето и живота. В тази криза не знаем кога ще успеем да се справим – и ние и другите страни в света. Но в момента България се справя добре, дори по-дисциплинирано от Франция, Германия и Италия. Тоест ние можем да не стигнем този пик на заболелите, който има в тези държави.
Проф Христова каза, че проблемът, свързан с икономиката, безспорно стои на вниманието на държавните мъже. Независимо от това всяка криза обаче взима своите жертви и държавата трябва да подкрепи бизнеса и хората в неравностойно положение. Трябва да знаем обаче, че жертви ще има – колкото по-малко толкова по-добре. Ще има и фалити ще има, такъв е животът, а той не е справедлив, подчерта Христова.
Тя добави, че случващото се у нас в последните години е било не демокрация, а тотална свободия на политическите субекти, които са стреляли без посоки, без да виждат цялостната картина отгоре. Тази криза ни дава възможност да разберем какво е ценно и какво не е, да погледнем цялостната картина и да осъзнаем кое и истина и кое лъжа. Вероятно ще има и още негативни последици в отношенията между хората – ще се гледаме със съмнение и опасения, но всичко това е дисциплиниращо.
Вкъщи всеки трябва да поддържа строг режим, за да съхраним психиката и физиката си, за да не се поддадем на депресията, каза в заключение проф. Антоанета Христова.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...