На 29 април излиза от печат новият роман на Георги Господинов – „Времеубежище“. Книгата от няколко дни може да се поръчва предварително на сайта на издателство „Жанет 45“. Романът третира основната тема – как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. Една тема, която точно днес, в условия на пандемия от COVID-19, изглежда повече от реална.
Такава е и репликата на героя от романа Гаустин - „Има само един ден и една нощ, и те се повтарят вечно“.
За вирусите на миналото и за този, който затвори пред очите ни целия свят – Антония Попова разговаря с Георги Господинов.
Времеубежище на какво и за какво е тази книга днес, когато всъщност света е затворил пред очите ни?
Когато писах романа, това бяха около три години, това заглавие се появи от самото начало и не ме оставяше. Не съм имал идея, че ще се случи това, което се случва сега. Но имаше във въздуха нещо, което ни правеше тревожни, в по-голяма степен от нормалното. И струва ми се, че тези неща, които ни връхлитат днес, по някакъв начин са витаели във въздуха. Сякаш някой ни казваше „така повече не може, няма да стане така“. И героите на този роман, и цялата ми идея беше около това – какво ще правим, ако един ден светът внезапно се промени и изгубим правото си на бъдеще, какво ще правим и накъде ще вървим? Разбира се, когато човек губи бъдещето си, когато настоящето е също тревожно, като че ли там, където търсиш убежище е миналото. Но до колко това минало е решение и колко опасно може да бъде? В романа става въпрос за клиника на миналото и героят Гаустин, който продължава от разказите и от „Физика на тъгата“, има такава голяма страст – да направи клиника на миналото, в едно градче – където хората ще могат да се връщат в най-щастливите си години. Колко обаче тази идея може да бъде опасна? Това е нещо, което се пита в романа.
Намираме се в машината на времето
Можем ли да направим паралел между вируса на миналото и вируса, който сега на практика блокира целия свят?
Да, това е едно от нещата, които ги има в романа. От самото начало има една глава, която започва с този вирус на миналото, който завладява всичко. Паралелът там е направен с испанския грип от 1918 година. Да, миналото ни залива. Какво правим сега, когато сме затворени в стаите си? Препрочитаме старите си книги, това правя и аз, отваряме албумите си и разглеждаме снимките си. Пуснете която и да е от телевизиите – там се въртят основно стари филми и сериали. Повтарят се стари мачове от световното първенство. Ние сме зациклили в едно друго време. Изведнъж сме се качили на някаква машина на времето, просто защото бъдещето е заключено – както сме ние сега по стаите си. И сме се върнали назад.
Впрочем – една тайна да издам. В романа има един откъс, където героите от днешно време губят паметта си и започват да гледат като за първи път старите футболни мачове. И там става дума за финала на едно световно първенство, което те гледат като за първи път. Без да осъзнават, че това вече е минало, че е дежа вю. В едно такова дежа вю живеем днес.
А миналото може ли да ни помогне да излезем на светло в бъдещето?
Да, разбира се. Защото в крайна сметка, времето ние го мислим разделено на месеци, дни, години, преди и след новата ера, но времето това е разделение човешко. А само по себе си – времето е едно и също. То непрекъснато се върти, смесва. Героят в романа Гаустин казва – „Има само един ден и една нощ, и те се повтарят вечно“. Така че – минало и бъдеще са другите наши човешки имена на едно и също нещо. В този смисъл, просто вижте как живеем всеки ден, смесвайки в главите ни това, което е било примерно преди 15 години и идеята – какво ще правим, ако излезем след пет месеца. Всичко това е едно и също време, което непрекъснато смесваме през себе си. Ние сме някакви центрофуги на времето, което се върти през нас.
„Времеубежище“ е глътка въздух, много е важно да излизат книги точно сега
Защо решихте да издадете „Времеубежище“ точно сега, в този изпълнен с несигурност, стрес и неизвестност свят?
Тъкмо затова. Защото най-разумно би било да изчакаме да се отворят книжарниците, хората да тръгнат, да се направи премиера, но решихме, че с моите издатели от „Жанет 45“, че всъщност много е важно да излизат книги и сега. Значи, ако светът спре, изключи от всичко за месеци, значи да сме се предали предварително. И освен това, когато тази книга беше писана, така се случи, че тя по някакъв начин кореспондира с това, което се случва сега. Говорехме с Манол Пейков и си казахме, че това може да бъде глътка въздух за всички. Сега, когато тя още не е излязла, но от три дни може да се поръчва, ми пратиха един списък откъдето хората вече са направили поръчки. И това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Има поръчки от малки и големи градове от цяла Европа, има и от градове и села от България. Мен особено ме радват малките градчета и села – от село Писменово в Бургаско, село Житница, до Торино, Брюксел, Лондон, включително и Сингапур. Можем да си представим – това са хора, които чакат една книга. Те не са я чели, те не знаят какво ще открият в нея. Но идеята, че дори в тези извънредни времена, ти не поръчваш друго, а една книга, дава усещане, че живота продължава.
Цялото интервю с Георги Господинов можете да чуете в звуковия файл.
В месеца на виното и любовта „Срещите” питат защо от векове, те - виното и любовта, вървят заедно? Наистина ли пробиват бронята, в която сме опаковани и някак си ни приближават до Твореца? Проф. Валери Стефанов и писателката Неда Антонова в ефира на Радио Пловдив.
„Среща“ – така за озаглавили съвместната си изложба български и турски академични преподаватели по изобразително изкуство. Експозицията ще се открие в Градската художествена галерия. Преподаватели и студенти от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство и Университета „Намик Кемал“ в турския град Текирдаг ще..
Днес е премиерата на спектакъла „Доктор Дулитъл“ в пловдивския Куклен театър. Режисьор на постановката е младата Ния Ялъмова, която прави своя дебют. Пиесата "Д-р Дулитъл" е по романа на Хю Лофтинг, писан преди 100 години. Сценографията е на Георги Бараков, а музиката на Йоан Попов. Участват актьорите Андрей Иванов, Велизар..
Изложба „Съвременна графика“ ще се открие в галерията на Дружеството на пловдивските художници на бул. „Цар Борис Трети“. Куратори на експозицията са художниците Осман Юсеинов и Антоан Стойков. Изложбата е с награден фонд, като наградите ще бъдат определени от професионално тричленно жури. Първото издание на „Съвременна графика“ бе през..
Machine head ще бъде третият хедлайнер на Hills of rock това лято. Стефан Еленков от "Фест тийм" заяви, че това ще бъде най-балансираното и добро издание на фестивала. Световноизвестната група, която е кръстена на една от хитовите песни на Deep Purple, ще разтърси сцената на Гребната база в Пловдив на 26 юли. Калифорнийската траш и..