През 30-те и 40-те години държавите масово избират подхода на Кейнс – да харчат дори пари, които нямат. Това работи през ВСВ и годините след нея, но после се налага да дойдат Тачър и Рейгън, за да спасят всичко. Въоръжени с книгите на Фридрих фон Хайек и развитите в тях идеи. През 1975 Маргарет Тачър става лидер на консерваторите и се среща с Хайек. Той е на 76, има Нобелова награда, водеща фигура е от Австрийската икономическа школа, преподава в престижни световни университети, прочут е с книги, в които защитава принципите на свободния пазар и либерализма, и с Тачър се разбират прекрасно. После в Института на Консервативната партия ѝ обясняват защо трябва да избере прагматичния „среден път”, който избягва крайностите и на лявото, и на дясното мислене в икономиката. Но Тачър прекъсва говорителя, вади от чантичката си книгата на Хайек „Конституция на свободата” и я размахва с думите: „Това е, в което ние вярваме”. След което я удря на масата.
Историята е леко съмнителна - томчето на Хайек е твърде обемисто, за да се побере в дамската чанта на Тачър. Така или иначе обаче, когато тя и Рейгън идват на власт и следват пътищата на Хайек, икономиките им се въздигат от пропадането в пропастта на левичарското щедро харчене. Същото става и в Чили. След завихрения от социалистическия режим на Алиенде колапс, Пиночет наема група икономически съветници от Чикаго, ученици на Фридрих фон Хайек. Те за броени години поставят основите на чилийското икономическо чудо, което продължава и днес. „Икономиката е като пиян, който повръща след тежка нощ – картинно описва проф. Джордж Селгин от университета в Джорджия: - Той иска да се освободи от лошите инвестиции, направени заради лесния достъп до кредит. И ако му дадеш още пари, няма да спреш страданието, ще го замаскираш или забавиш донякъде, но с цената на повече страдания по-късно. Но правителствата искат лесно излекуване, каквото предлагат кейнсианците.
Както Хайек предупреждава – няма безболезнено възстановяване от неустойчив бум. Единственият начин да не ви боли, е да избегнете самия бум”. Ето с какви неща се занимава Фридрих Август фон Хайек, роден във Виена през 1899. Както и с пълната катастрофа, до която водят опитите да се планира икономиката, както иска левицата. Икономиката се състои най-вече от хора с техните непредвидими и променящи се нужди. Ако централното правителство планира индивидуалните ви нужди, то скоро ще поиска да планира и целия ви живот. Но тъй като централното планиране и държавното регулиране е крайъгълният камък в управленските идеи на социалистите, логично е режимите като този в СССР да завършат с икономически крах. Хайек не само е прав, но и доживява до 93, за да види сбъдването на прогнозата си, заради която левичарите по света го мразят и в червата.
Бащата на Фридрих фон Хайек е лекар и университетски преподавател с интерес към ботаниката и няколко издадени книги. Майка му е от богат земевладелски род, има голямо наследство, така че финансови проблеми хайекови нямат. Единият дядо на Фридрих е водещ икономист, другият преподава природни науки, а философът Лудвиг Витгенщайн му е втори братовчед.
Пътят на Фридрих към голямата наука изглежда предначертан. Малка спирачка е Първата световна война, която прекарва в авиацията и почти оглушава с лявото ухо. По-късно обяснява на студентите си, че това е една от основните му разлики с Маркс, който също не дочува – но с дясното ухо. След войната Хайек завършва Виенския университет с две докторантури – право и политически науки. Както много младежи, отначало е запленен по социализма, но през 1922 прочита „Социализмът” на Лудвиг фон Мизес и това го убеждава в глупостта на идеята за държавно регулирана икономика. Хайек е съветник във Виенската Търговска камера, когато получава стипендия за специализация в САЩ. Контактите там са полезни, но самото пътуване се отразява негативно на личния му живот.
Преди да тръгне, Хайек не успява да предложи брак на братовчедка си Хелене, с която са влюбени, а когато се връща, тя е омъжена за друг. Скоро и той се жени, има две деца, но връзката с Хелене не прекъсва. След 15 години двамата все пак решават да се разведат и оженят един за друг. Това е в края на 40-те, Хайек е световно известен, преподава в Лондонското училище по икономика и е издал прочутата си книга „Пътят към крепостничеството”. Перипетиите около развода го водят в САЩ, където създава школа от последователи и отива далеч отвъд чистата икономика - навлиза в социалните науки и има принос дори към модерната неврофизиология. Милтън Фридман пише: „Аз постоянно питам колеги от свободния свят как са успели да избягат от заразата на своята колективистична интелектуална среда. Нито едно име не се споменава по-често като източник на просветление от това на Фридрих Хайек”.
А биографът Джим Пауъл описва Хайек, видян отблизо: „Той беше слаб, изискан човек, малко по-висок от 6 фута. Имаше малки сиви мустаци и в по-късните си години – спретнато сресана бяла коса. Говореше бавно, замислено, с плътен австрийски акцент. Беше пламенен турист и прекараше колкото може повече лета в Алпите. Събираше редки книги по икономика, философия и история”.
Фридрих фон Хайек умира през 1992 и е погребан във Фрайбург, Германия, където основно прекарва последните 30 години от живота си. Надгробният му камък изглежда леко безформен, но всъщност е майсторска работа на изтънчен скулптор. В горната му част е вграден и фин метален кръст, нищо, че великият мислител още от 15-годишен се обявява за агностик. Кръстът вероятно е знак за край на търсенето, но се чудя какво точно ни казва – дали че Хайек се е примирил с принципа на централното божествено планиране или че Бог, след дълго мислене върху идеите на Хайек, най-после е разбрал грешките си по отношение прекалената върховна регулация.
Малко над 1 милион лева възлизат спестените средства от бюджета на Фондация „Пловдив 2019“ за миналата година, който е в размер на 3 милиона 618 хиляди лева. Изразходваните средства са малко над 2 милиона. Според отчета на фондацията изпълнението на бюджета е 56%. От общо 2 милиона и 600 хиляди лева бюджетна субсидия от Община Пловдив, са похарчени..
Станаха ясни номинациите за наградите „Икар“, връчвани от Съюза на артистите в България. Актьорът Явор Милушев получава наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър, съобщиха от актьорската гилдия. Призът „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на 76-годишния актьор - ветеран в Пловдивската драма Стоян Сърданов. Пред..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 22.02. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ (нови книги) Алеко Константинов. Бай Ганьо. До Чикаго и назад, пътеписи, разкази, фейлетони. 402 стр., ок. 7А, Фама+, 2025. Мика Валтари. Синухе Египтянинът. 600 стр., 7А, Изток-Запад, 2025. Владимир Зарев...
Изложба базар на мартеници, изработени от майсторките от Клуб „Българка“, ще се открие тази вечер от 18 ч. в читалище „Възраждане“. Проявата включва литературно-музикална програма с участието на приятели на читалището. Това е втора поред изложба, посветена на 1 март, като началото беше поставено миналата година. Клуб „Българка“ съществува..
Сега, когато футоролозите ни уверяват, че идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си, в "Срещите" се връщаме към някои изконни човешки качества. Обединихме ги във въпроса: "Какво означава да принадлежиш към човешкия род днес?" Търсим отговорите с писателя Красимир Димовски и богослова Радослав Паскалев.