"Много се греши с фундаменталния проблем - промяна на ДДС, защото това е много голяма грешка", заяви финансовият анализатор Кольо Парамов.
По думите му, ангажиментът, който има държавата да осигури нормален за изпълнение бюджет, е най-важната финансово-икономическа база за развитието на която и да е държава. Той нарече „груба грешка“ обсъждането на промяната на ДДС . Въпросът не трябва изобщо да занимава политиците, защото в момента текат важни икономически процеси. "Всяко друго желание на парламентарните политически сили, които искат да се представят като добри, точни и политически грамотни, е фатална грешка. Бюджет с ДДС не може да се променя и гледа в тези тежки финансови условия, които има последната държава в Европа в момента", бе категоричен Парамов.
Финансистът уточни, че през последните дни изследва базовите финанси на държавата, обвързвайки ги с онова, която тя губи в момента. Извел е и шест основни възлови жалона като перспектива, поведение и фундамент за развитието на България и приемането й в ЕС.
Първи жалон - окончателно приемане на критерии и влизане в чакалнята на еврозоната.
Втори жалон – строго съблюдаване паритета в развитието на българските банки и необходимата капиталова адекватност.
Трети жалон - курс 1,95 лв към еврото и абсолютна друга непроменяемост
Четвърти жалон – непроменяема 10%-ва данъчна ставка на доходната схема на всички в държавата
Пети жалон – абсолютна непроменяемост на 20%-ната ставка на ДДС за всички дейности за цялото стопанство.
Шести жалон - до окончателно влизане в еврозоната ние трябва да изработим нова матрица за данъчна и митническа прагматика, разкриваща собствеността на всички офшорни субекти в България, които стопанисват обекти, както направиха Германия и Великобритания.
Тези шест жалона не подлежат на никакво умуване и промяна и ако един от тях бъде променен, всичко друго сериозно ще бъде разместено. "Тогава последното ни място в Европа е категорично гарантирано", подчерта Парамов.
Относно бюджетния дефицит, който страната ни спазва, финансистът подчерта, че общите загуби за тази година ще бъдат над 10 млрд лв. Ето защо, когато се подготвя новият баланс за бюджетната рамка за 2021 г., ЕК трябва да се съобрази с такава нова дефиниция на изискванията, която да ни даде възможност при по-отслабени критерии да можем да обвържем строгата регламентация при изработването на новия бюджет. В противен случай ще бъде невъзможно да докажем, че сме перфектни при новите условия, неотговарящи на старите правила на работа в ЕК.щ.
Изработване на строга и ясна регламентация пред целевите помощи.
На второ място, трябва да се направи и промяна на плащанията в селското стопанство.
Помощите трябва да се осигурят не на декар обработваема площ, а – на реализирана продукция по фактурираната стойност с отчетен и записан ДДС, който да се отнася за всички земеделски култури.
„Взимаме цялото стопанство наред и го препарцелираме. В България има фундаментални разлики, които са като световен пример. Не може един човек у нас да при притежава 1,300 млн дка земя или 598 човека да имат от 10 до 250 000 дка земя. Не може тези хора да получават 1,40 млрд лв. парцелирани пари всяка година, да ги изнасят в офшорните зони и да няма никакъв приносен елемент в разнообразяването на селскостопанската продукция в България.
Колосалната разлика ражда латифундистко образование, което насърчава омразата на хората по места. "Трябва да помислим за общата земеделска политика и матрицата за новото дофинансиране от Европейската централна банка, което Италия, Испания и Португалия вече ползваха. Въпросът е как ще успеем ние да се възползваме като равностоен член на ЕС".
Освобождаването от данъци е въпрос на пресмятане и варианти.
Не трябва да се получава така, че едно обещано нещо да нарушава другото. "Бързаме да разгледаме въпроса за ДДС-то, а не виждаме общата матрица, която казва, че, ако махнем ДДС-то, 1,5 млрд лв отиват някъде в забвение и тази загуба не може да се осигури от друга секторна част. Всичко е възможно. Но то е въпрос на преизчисление, на моделиране на процеса и на търсене на масовия потребител и производител, който е закъсал като схема за възможност за опрощаване. Има място за мислене и за математическо моделиране отначало докрай, за да осигурим нужните целеви помощи и всички да бъдат добре ориентирани и регламентирани като условие, за да могат да получат тези помощи", заяви Парамов.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..