“Много нерезонно” – така определи намаляването на ДДС от 20 на 9% за някои браншове председателят на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев. В предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив той припомни, че е очаквал лавина от искания за сваляне на данъка върху добавената стойност още когато той е бил намален за хотелите, и изрази учудване, че толкова години не е имало.
Според икономиста: “От техническа гледна точка ДДС първо не е проблем. Второ тогава, когато се прилага, трябва да се прилага за точно дефинирани услуги и особено стоки. Същото е и с акцизите. В прилагането към цял отрасъл има много неизвестни как това ще се администрира, защото ресторантите са част от някаква верига на добавената стойност – има доставчици, има маркетинг, има клиенти и т.н.”
Проблемът, според Станчев, не е в ДДС за ресторантите, а е в Кодекса на труда и в това, че у нас има много малък % почасови договори. В България те са 4,4% от общите трудови договори, докато в Европа са над 15-16%, а в Черна гора са дори 33 на сто, посочи той.
Като обясни какво точно значи почасов договор, Станчев се спря и на осигуровките, които, според него, са проблем заради "лошо уредения" у нас въпрос с минималните осигурителни прагове. Те били и причина за големия брой нерегистрирани трудови договри в туризма.
Следващият проблем, според икономиста: "Когато намалите ДДС за ресторантьорите, независимо дали ще е временна мярка, не значи че ще се увеличи потреблението”. Той добави, че когато се сложат всички искания на масата и когато се сметне “недоимъка на бюджета”, ще се стигне до необходимост от увеличение на друг данък.
“Но тогава, когато се вдигнат данъците, хората ще спрат да ги плащат”, заключи Красен Станчев.
Данъците не би трябвало да скочат, ако не се финансират “ненужни”, по думите му, разходи, като: “ВиК, бензиностанции, има идеи за възстановяване на Булгарплод, на Балкантурист и...последният да затвори вратата… Тогава, когато се правят такива разходи, тогава ще има увеличаване на данъците” - каза той. И в заключение:
"При сегашното положение на фиска, нещата могат да се посрещнат без рискови ходове".
Цялото интервю с Красен Станчев е в звуковия файл.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..
Днес започва реконструкцията на водопровода във високата зона на Брестовица. Символичната първа копка за начало на строителните дейности дадоха кметът на община Родопи Павел Михайлов и кметът на селото Мария Манолова. На церемонията присъства Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за изпълнение е 600..
Стотици репортажи и много енергия в сдружение "Майки срещу дрогата" вложи журналистът Веселина Божилова, която от години работи по темата за зависимостите и битката с тях. След приетата на първо четене пълна забрана на вейповете с нея говорим за поредната активност да се разпишат нови правила и за волята да има контрол и ефект от тях. Тя е скептича...
На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова,..
За потребителското недоволство, икономическите му основания и социални последици разговаряме със социолога Кънчо Стойчев, който е председател на УС на сдружението "Произведено в България". Гневът на хората е напълно основателен. Според социолога основният проблем е, че големите търговски вериги чрез така наречената търговска отстъпка неправомерно..