Великите европейци - Led Zeppelin, трета част

Тези момичета, известни като „групи”, са феномен, свързан изобщо с рока, но покрай „Лед Цепелин” нещата наистина отиват твърде напред. Особено при Джими Пейдж, който ги предпочита колкото може по-млади. Има момент, когато той настанява в едно имение семейството си, в две други - двете си любовници, едната от тях - жената на Рони Ууд от „Ролинг стоунс”, а сам заминава на американско турне с 15-годишна девойка, която реализира най-щурите му фантазии. С помощта и на солидно количество наркотици обаче, които с времето стават по-тежки дори от музиката на „Лед Цепелин” и вкарват здравословно крехкия Пейдж в сериозни проблеми. Както пък водката вкарва Джон Бонъм в най-сериозния възможен проблем, като го убива без време. 

Всепризнато най-кроткият от групата е басистът Джон Пол Джоунс. За него се знае, че наема апартамент в друго крило на хотела, а понякога дори ходи да разглежда местни забележителности и музеи по време на турнетата. „Така и така пътуваме, защо да не науча нещо” – казва Джоунс. Но пък се смее на твърденията, че е кротък, признава, че прави всички лудории като останалите, но просто е по-предпазлив и папараците никога не го хващат. 

След първите две години в месомелачката, „Лед Цепелин” са физически изтощени, но още пълни с огромен творчески заряд. Взимат почивка и през лятото на 1970 Пейдж и Плант със семействата си отиват в дън гори тилилейски – една каменна вила в Уелс без електричество. Там се разхождат сред природата, пият умерено, приказват дълго край камината и композират третия албум. Те обогатяват звука с повече акустика и много по-отчетливо композициите са свързани с келтския фолклор. Разбира се, вътре са и незабравимите Immigrant Song и Since I've Been Loving You, в тях тежкият звук на оловния цепелин е съвършен и дори само това да бяха композирали през живота си, пак щяха да бъдат считани за музикални гении. 

Но те не спират до тук и през 71-ва, след 9 месеца пазарлъци с „Атлантис рекърдс” за обложката и името на албума, издават онова, което знаем като „Лед Цепелин” 4. Плочата нарочно е оставена без заглавие, а на обложката няма дори името на групата – само 4 рунически магьоснически символа, които обозначават всеки от музикантите в групата. А албумът започва с песента за черното куче и продължава с един наистина шеметен рок-енд-рол. Така де, в крайна сметка, сякаш казват „Лед Цепелин”, да не забравяме защо сме се събрали и къде са истинските ни корени:

В този четвърти албум за текста на няколко от композициите Робърт Плант е вдъхновен пряко от „Властелинът на пръстените”, а една от най-известните сред тях е The Battle of Evermore, която, заедно с по-късната  Kashmir, е също класически пример за силните арабски и индийски влияния в музиката на „Лед Цепелин”: 

Разбира се обаче, нищо в сърцата на публиката и досега не може да се сравни със Stairway to Heaven: 

Тази стълба към небето, по която сякаш виждаш как самата музика започва да се катери бавно, да забързва в средата и като далечен проблясък да достига невидимия връх, е наистина изумителна. През 70-те тя е най-често пусканата по радиото песен изобщо, а безименният четвърти албум на групата чупи всички рекорди по продажби. До разпада, който идва през 1980 със смъртта на Джон Бонъм, има още много върхове, но никога повече „Лед Цепелин” не създават цял албум, който да е така съвършен и така пълно да изразява същността не само на техните души, но и на тяхната епоха.