Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Празнуваме Спасовден

| обновено на 28.05.20 в 10:22

Българската православна църква почита днес църковния празник Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден. 

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. 

Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. 

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. 

Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. 

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. 

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

В ефира на Радио Пловдив доц. Ангел Янков, директор на Етнографски музей-Пловдив припомни, че според преданията в нощта преди празника болните и бездетните трябва да преспят на ливадата до цветето росен, за да постигнат чудодейно изцеление. Един празник, който е свързан със ставането на чудеса. Те ти, булка, Спасовден. Ето ти, булка, нещо, което не си очаквала, нещо което е свръх човешките възможности, нещо, което е чудо. 

Празнуват всички с имена Спас, Спаска, Спасимир, Сотир, Пашо и техните производни.

Интервюто с доц. Ангел Янков, директор на Етнографски музей - Пловдив е в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великите европейци Тициан

„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..

публикувано на 23.05.25 в 16:29

Професор Валери Стефанов гостува в "Срещи" на 24 май

В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..

публикувано на 23.05.25 в 11:16

"Алтер его" - разговор с Божана Апостолова

Интервю с Божана Апостолова ще излъчим в "Алтер его" тази седмица. Разговорът е по повод 24-ти май - празникът на славянската писменост и култура. Ще звучат някои от най-емблематичните стихове на голямата българска поетеса. Това е първата част от разговора с Петър Краевски, втората част очаквайте седмица по-късно. Божана Апостолова е основател на..

публикувано на 23.05.25 в 11:11

НБ "Иван Вазов" съхранява стари и ценни ръкописи

Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..

обновено на 23.05.25 в 08:15

Аграрният университет празнува 24 май

Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности;  Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..

публикувано на 23.05.25 в 05:51